Констандия Сотириу в България

Кипърската писателка Констандия Сотириу представи романа си „Горчива земя“ пред българската публика, като в Регионалната библиотека във Велико Търново се срещна със студенти и преподаватели от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий. На събитието присъстваха посланикът на Кипър Н. пр. Хараламбос Кафкаридис, доц. д-р Димитриос Румпос, ръководител на Библиотечно-информационния център „Гръцки език и култура“ към ВТУ и доц. д-р Анна Иванова, зам.-ректор на ВТУ. Литературната проява бе открита от доц. д-р Калина Иванова, директор на библиотеката. Н. пр. Хараламбос Кафкаридис даде Констандия Сотириу за пример за разцвета на кипърската литература. „Нейните творби изпъкват сред всички останали, защото са свързани с болката по нашата разделена родина“, заяви той.
„Литературата казва това, което е между редовете в историята на един народ. В моите творби искам да изпълня това празно пространство между редовете, за да бъдат чути неизказаните неща, най-вече от страна на жените в този мъжки свят“, разказа Сотириу. В книгата си тя осмисля трагичните събития от най-новата история на Кипър – окупацията на северната му част от Турция, разглежда различните „истини“ на гражданския конфликт и какво се крие зад тях, нуждата от помирение между двете страни, да се отворят очите за взаимната несправедливост и обида, превърнали острова на любовта в остров на омразата. „Има ли невинни във войната – казва писателката, – това са жените.“ В допълнение тя сподели: „Сърдечно благодаря на преводача на книгата Дарина Фелонова за отличната работа в превода!“

Аня Портин в България

Финландската писателка Аня Портин представи на Софийския литературен фестивал за деца и младежи романа си „Радио Попов“, отличен като най-добрата детска книга на Финландия за 2020 г. и досега преведен на 25 езика. Това е хумористична сърдечна история, която напомня за най-обичаните класики на детската литература, като романите на Астрид Линдгрен и Роалд Дал. Главните герои са деца, почти забравени от родителите си. Едно от тях започва тайно нощно радиопредаване, което слушат всички останали забравени деца в града. Модератор на събитието беше Красимир Проданов. Преводач на книгата – Росица Цветанова.

Анна Багряна и „Читотин“
на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи

На Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи украинската писателка Анна Багряна представи заедно с преводача Димитър Христов и модератора Красимир Проданов една мила и зареждаща с хубави мисли книга за деца, които не могат да заспят – „Читотин“.
Кралицата на нощта бди над всички детски мечти. Когато нощните мисли случайно нахлуят в нечия ясна главичка, кралицата се обръща за помощ към своите верни слуги. Например кьм Читотин.
„Читотин“ е носител на специална награда в категорията „Проза за деца“ в Международния литературен конкурс „Коронация слова“ (2014 г.). През 2020 г. е публикувана авторската драматизация на книгата и печели първа награда в „Коронация слова“ в категорията „Пиеси за деца“.

Лана Басташич открива Софийския международен литературен фестивал

С представянето на Лана Басташич бе открит Софийският международен литературен фестивал. Модератор беше Димитър Стоянович. За превода се погрижи Георги Исаев.
„Хвани заека“ е историята на две приятелки от детинство, които се нараняват, обичат, разочароват и разбират погрешно. Едната се е устроила на Запад, другата е останала в бедната Босна. Прекъснали са връзка заради някакво недоразумение. 12 години по-късно двете се събират в Босна, за да тръгнат заедно с автомобил към Виена в търсене на един изчезнал брат и една изгубена любов.
Спомените са неуловими като див заек, който бяга измежду сенките на детството, войната и любовта. Пътуването към Виена се превръща в бягство от настоящето и опит да се прости на миналото. В света на Балканите, където границите не са само географски, а и в сърцата на хората, едно приятелство е подложено на изпитание от националните предразсъдъци и белезите на войната. Двете млади жени прекосяват граници, за да разберат дали изобщо са били от една и съща страна.

Премиера на новата книга на Маргарита Петкова - "Още бели нощи"

Премиерата на най-новата книга с любовни верлибри „Още бели нощи“ (Издателска къща "Персей") ще се състои на 14.12. (четвъртък) от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Стихове от книгата ще прочете актьорът Мариус Донкин.
Приятелски думи от Боян Биолчев.
А ако мислите, че нищо не върви с бели нощи по-добре от червеното вино - прави сте! Както пише в "Песен на песните", налейте ми вино, защото изнемогвам от любов... А любовта в книгата е изнемогваща от самата себе си - такава, на каквато всеки е способен, когато му се случи.
Входът е свободен.

"Искате бели нощи? Как да ви кажа – единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло – животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу по равно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов. Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода е. Седиш на брега на реката, покрай теб минават разноцветните води на живота, стига да не си далтонист, не е сложно. Ако имаш търпение, ще дочакаш бялата вода. Бялото съдържа в себе си всички цветове, ама това обикновено го забравяме. На бялото не можеш да кажеш, че е черно. Черното се преодолява, бялото се живее."
Маргарита Петкова

Премиерата на „Боксьорът от Нова махала“
почете паметта на македонския писател Владимир Плавевски

Високо оцененият от критиката и спечелил престижната награда „Стале Попов“ за най-добра прозаична македонска книга през 2020 г. роман „Боксьорът от Нова махала“ на Владимир Плавевски бе представен в Културно-информационния център на Република Северна Македония В София. Изданието е на „Персей“, а преводът – на Мариян Петров.
Премиерата на книгата бе открита от посланика – Н. Пр. г-жа Агнеза Руси-Поповска заедно с изявена ученичка от Френската гимназия в София, участваща в инициативата „Посланик за един ден“. Те изтъкнаха значимостта на писателя Владимир Плавевски в съвременната македонска литература и приноса на издателство „Персей“ за популяризирането й в България.
Издателят и литературен критик Пламен Тотев разказа за многостранната писателска кариера на Владимир Плавевски (1948-2023). Романът „Боксьорът от Нова махала“ е петата книга на автора, която излиза в България. Това е емоционално четиво, в което чрез историята на махленския побойник Дери Катила преживяваме всички изпитания, през които са преминали хората в Скопие през съдбоносните 1962 и 1963 г., когато при разрушителното земетресение целият град е сринат до основи.
Българското издание на романа е част от поредица, съфинансирана по програма „Творческа Европа“.
Преводачът на книгата – Мариян Петров, прочете откъс от романа, а Таня Попова, която е превела три други книги на Владимир Плавевски, сподели личните си спомени от контактите си с автора. По този начин премиерата на романа се превърна във вечер в памет на големия македонски писател, който почина миналата година.

Пламен Тотев получи персоналната награда за култура „Ловешки меч“

Издателят, литературен изследовател и журналист Пламен Тотев е тазгодишният носител на персоналната награда на Община Ловеч „Ловешки меч“. Тя се присъжда за стойностни постижения в областта на културата. Наградата връчи днес зам.-кметът д-р Алдин Начков, който поздрави Пламен Тотев и подчерта, че отличието - олицетворение на силата на познанието, на културата, на повика на мисълта да се развива, особено приляга на човек, чието оръжие е словото.
Пламен Тотев е роден в Ловеч. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал e историческа поетика на българската литература. Автор е на книгите с литературни изследвания "За място на върха", "Българският блян по епопея" и "Животът на класиката", както и на повече от 20 учебни помагала по български език и литература. Съставител е на едни от най-популярните антологии на българската и световната любовна лирика ("Да те жадувам", "Обичам те" и др.), на издания на Дебелянов, Яворов, Пенчо Славейков и Мара Белчева, Евтим Евтимов и Маргарита Петкова. Автор е на текстове на популярни песни, музиката на повечето от които е на Красимир Гюлмезов.
Носител е на наградата за литературна критика „Боян Пенев“, както и на македонските „Книжовен Дедал“ (2019, за ценен принос към македонско-българските литературни връзки) и „Рациново признание“ (2023, най-голямата македонска литературна награда). Член е на Съюза на българските писатели. Издал е близо 800 заглавия на европейски и български автори. Издателството му „Персей“ е носител на наградата „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост (поредицата „Световна класика“).
„Обичам Ловеч не само защото е моят роден град, а и защото оттук тръгна всичко. Тук се роди любовта ми към книгите. Още от първи-втори клас всеки ден обикалях многото книжарници тогава в града. Прочетох всичко, което ме интересуваше, цялата светован класика, преведена на български тогава, и имам тук, в Ловеч, библиотека от хиляди книги. Признателен съм на съдбата, че тръгнах по пътя, който исках, и правя това, което обичам“, каза Тотев. Той благодари на Община Ловеч и увери, че съдбата му остава свързана с родния град.
Гости на церемонията бяха областният управител Дора Стоянова, началникът на Регионалното управление на образованието д-р Иваничка Буровска, общински съветници и много представители на културните среди в Ловеч.

Среща с Лана Басташич, един от най-ярките писатели в балканските литератури
и спечелил Европейската награда за литература

ЗАПОВЯДАЙТЕ на среща с Лана Басташич, един от най-ярките писатели в балканските литератури и спечелил Европейската награда за литература. Тя е от Босна и Херцеговина и пристига в България за участие в Софийския международен литературен фестивал.
Откриването на фестивала – на 10 декември от 14 ч. в Мраморното фоайе на НДК, ще стане именно със събитие, представящо Лана Басташич и изключителния й роман „Хвани заека“, преведен на 20 езика (превод Таня Попова, издание на „Персей“). Модератор на събитието ще бъде Димитър Стоянович.
„Хвани заека“ на Лана Басташич, подобно на „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте, разкрива тайните на женското приятелство и всички начини, по които двама души могат да се наранят, обичат, разочароват и разбират погрешно.
Две жени, свързани от детството си и от една загуба, тръгват на път към Виена, за да възкресят или разрушат приятелството си. „Хвани заека“ е смела и откровена история за търсенето на изгубени спомени в един разделен свят.
За Сара и Лейла спомените са неуловими като див заек, който бяга измежду сенките на детството, войната и любовта. Едно пътуване към Виена се превръща в бягство от настоящето и опит да се прости на миналото.
В свят, където границите не са само географски, а и в сърцата на хората, едно приятелство е подложено на изпитание от националните предразсъдъци и белезите на войната. Търсейки един изчезнал брат и една изгубена любов, Лейла и Сара прекосяват граници, за да разберат дали изобщо са били от една и съща страна.

„Краят на океана” от Мая Люнде – предупреждение за бъдеще без вода

Мая Люнде, авторът на международния бестселър „История на пчелите“, сега ни изправя пред една от най-големите заплахи за нашето бъдеще – глобалния недостиг на вода.
Норвегия, 2017 г. С болка в душата и странен товар във ветроходната си лодка, Сигне се отправя на самотно пътешествие по море, за да се изправи пред мъжа, когото някога е обичала.
Франция, 2041 г. Давид и малката му дъщеря Лу се борят да оцелеят в свят, обхванат от неумолима суша и глад. Бегълци сред безводния хаос, те откриват стара ветроходна лодка в градината на една изоставена къща. Това неочаквано откритие става символ на надежда и връзка с миналото, когато съдбата на Давид и Лу постепенно се преплита с тази на Сигне.
История за смелост, любов и непоколебим човешки дух. Романът е не само предупреждение за екологична катастрофа, пред която сме изправени, но и емоционално преживяване, което дълбоко докосва читателя. Жаждата е не само за вода, но и за дом, за бъдеще, за сигурен пристан.
„Краят на океана“ не е роман единствено за страданието, но и за силата да го преодолеем, носи и надежда, като напомня, че все още имаме шанс да направим правилния избор и да опазим най-ценния ресурс на планетата – водата.