Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За какво се разказва в книгата?

Носителят на Нобелова награда за литература – датчанинът Карл Гелеруп вече привлича вниманието и на българския читател. След романа „Мелницата“, който се счита за най-голямото му постижение в жанра на реалистичния психологически роман, в превод на български в поредицата „Световна класика“ на ИК „Персей“ излиза и романът му „Мина“. Тук отново на преден план излиза мотивът за пагубната сила на страстната любов. Авторът преплита автобиографични факти (живота си в Дрезден, дълбоката любов към омъжена жена) и фикционални моменти, а също така разкрива в пълна степен възхищението си от германската култура и литература – в текста се забелязват безброй позовавания и директни цитирания на стихове от Шилер, Гьоте и други големи германски писатели, многократно споменати са идеите на Кант, специално място е отделено на оперите на Вебер и Вагнер.

Сюжетът е съсредоточен върху вътрешния емоционален свят на двама влюбени. Харалд Фенгер е безкористен и романтичен датски студент, следващ в Дрезден. По време на почивката си в малкото китно селце Ратен той се запознава с красивата Мина, чиято страстна душевност и интелектуална извисеност веднага го завладяват и поставят началото на една дълбока и всеобхватна любов. И въпреки че двамата млади започват да кроят щастливи планове за съвместното си бъдеще, над тях непрестанно тегне сянката на мрачното минало на Мина – първата й любов, която оставя незаличим отпечатък върху душата и спомените й, тежкото й детство, прекарано в нищета и морално забвение, както и болката от безразличието на собствения й баща. В крайна сметка тази непреодолима психологическа обремененост на младата девойка и терзанията на съвестта й я разделят от нейния любим и водят до един трагичен край.

Романът „Мина“ би могъл да се разглежда като едно изследване на женската психология и природа. Любовта е представена не просто като чувство, а като отражение на вътрешната същност, съзнание и дори морал. Затова тя може както да извиси до най-чистия идеал, така и да срине човешкото същество до най-принизените дълбини. Тя може да даде надежда и живот, но и да причини най-жестоката смърт.

За автора

Носителят на Нобелова награда за литература Карл Гелеруп принадлежи към големите датски писатели. Роден е през 1857 г. в Южна Зеландия, Рохолт, в семейството на лутерански свещеник. Когато е тригодишен, баща му умира и с майка му се преместват в Копенхаген при братовчед й, който е свещеник, теолог и поет. Първоначално Карл Гелеруп учи теологически науки в университета, но след това се запознава с книгите на Дарвин и започва да посещава лекциите на големия датски критик, литературовед и теоретик на натурализма Георг Брандес. Гелеруп престава да вярва в Бог и въпреки богословската си диплома излиза от университета като атеист. През студентските му години най-силно влияние му оказват такива класици на германската литература като Гьоте, Кант и особено Шилер, чиито стихове са образец за него. По същото време има връзка с омъжена жена – Евгения Хойзингер, която не след дълго се развежда и двамата се оженват. Тя е германка и скоро след това се преместват да живеят в Дрезден, където Гелеруп остава до смъртта си. Започва да пише книгите си на немски език, а след това сам ги превежда на датски. Затова в не по-малка степен творчеството му принадлежи и към германската култура. Първият му роман „Идеалист“ излиза, когато е 21-годишен. Освен романи пише стихове, драми и пътеписи.

За преводача

Ростислав Петров е роден в гр. Силистра. Завършва езикова гимназия, а след това специалността „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Режисура“ в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Учи скандинавски езици и култура в Бирка и университета в Упсала, Швеция. Два пъти печели стипендии от Министерство на образованието. Сред преводите му са книги на популярни автори като Хелга Флатлан, Том Егеланд, Ян Гиу, Йорген Бреке, Том Кристенсен, Атле Нес, Карл Гелеруп и др.