Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За какво се разказва в книгата?

Настоящата книга е сборник с новели, които могат да се разглеждат и като роман, защото всичките четири съдържат един основен герой – мъж (Щефан Валериу) и 6 жени, с които той има различни взаимоотношения. Младият мъжки персонаж е дипломиран румънски лекар, завършил френски университет, който прекарва известно време във Франция – района под Алпите и Париж, като през това време установява и осъществява отношенията си с въпросните женски персонажи. Текстът на книгата цели да разкрие женското начало, като ни представя в първата новела 3 французойки на различна възраст и с различно отношение към любовта, във втората, съвсем различна французойка, която е вероятно неспособна да обича, но която остава енигма за разказвача, много повече, отколкото първите три. Третата новела е ситуирана основно в Букурещ и ни представя румънка, която е достатъчно еманципирана, за да реши кого ще обича, но страда от заседналия си живот, като избира или пък се идентифицира с позицията на жената, изчакваща мъжа, който трябва да избере нея, след като е обикалял по света и е преживял разочарованията на изменчивата любов, предлагана от напълно разкрепостени жени, които пътуват по бизнес или за удоволствие из Европа наравно с мъжете. Четвъртата и последна новела ни връща отново във Франция и Париж, за да ни разходи из потайностите на града и да ни предложи енигматична французойка, която се родее с тези от първата новела и която отговаря на въпроса ни: какво би станало, ако връзката между Щефан и някоя от първите три се бе задълбочила повече.

За автора

Михаил Себастиан (кръщелно име: Йосиф Хехтер) е роден на 18 октомври 1907 г. в Браила, Румъния и умира на 29 май 1945 г. в Букурещ. Той е писател, драматург и литературен критик. Също така е активен публицист, който води музикална рубрика. Михаил Себастиан изучава философия и право в Букурещ. Опитва се да направи докторат по право в Париж, но не успява. После работи като секретар във важна за времето си адвокатска кантора, като самият е пледиращ адвокат. Сътрудник е в списанието Кувънтул, където се запознава с Мирча Елиаде, един от бъдещите му приятели. Привлечен е от вълнуващите идеи на интелектуалците от литературния кръг Критерион, който включва такива светила като Емил Чоран, Мирча Елиаде и Южен Йонеско. В началото на 40-те години на миналия век, му е забранено да работи като журналист, също така му се отнема и лицензът на пледиращ адвокат поради факта, че е евреин.

Литературната му кариера започва през 1932 г. с кратък том, Фрагменти от един намерен тефтер. През същата година публикува том с новели, наречен Жени. Публикува и романи, сред които се открояват Градът на салкъмите (1935) и романът Произшествието (1940), който вече е познат на българския читател. Михаил Себастиан става известен и като драматург с пиесите си: Звезда без име, Ваканционна игра, За последен път. Пиесата му Островът остава незавършена. Наред със забраната да практикува адвокатската си професия, се забраняват и пиесите му, което намира отражение в Звезда без име. Посмъртно излиза неговият Интимен журнал (1935-1944) чак през 1996 г, който придобива огромна популярност във Франция, след извършения превод на френски. Сборникът с новели Жени се представя за първи път на български език в този превод.

За преводача

Христо Боев е литературен изследовател, доктор по филология и преводач от румънски език. Роден е на 10.07.1973 г. в Пловдив. Има магистърска степен по английска филология от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ завършва румънска филология. В университета „Овидий“ – Констанца (Румъния) става доктор по филология. В момента преподава в Шуменския университет. Част от неговите преводи са: „Адам и Ева“ на Ливиу Ребряну, „Доня Алба“ и „Рускинята“ на Джиб Михаеску, „Адела“ на Гарабет Ибрайляну, „Произшествието“ на Михаил Себастиан, „Животът започва в петък“ и „Бъдещето започва в понеделник“ на Йоана Парвулеску и др.