Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

Смела книга наднича в проблема с осиновяването

Истински феномен в читателския интерес – и така може да се определи „Годината на петела” (българското издание е на „Персей“, а преводът – на Красимир Проданов).
Родителите трябва да са като лък. А децата са стрелите. Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настане часът.
Така звучи накратко равносметката на всяко родителство. Но за Тереза – главната героиня на тази книга и всъщност нейна авторка, всичко е малко по-различно. Защото стрелите обръщат посоката си, забиват се в сърцето ѝ.
„Годината на петела” е разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца. Превръщащи се в зверове, те заплашват да унищожат ония, които са им подали ръка и са ги отгледали. Това води Тереза Боучкова (р. 1957) към неочаквана равносметка – за живота ѝ дотук, за дисидентските години, за провалените мечти, за многото разочарования.
Но тя продължава да търси светъл лъч, иска животът ѝ да е прегръдка, да е изпята от сърце песен, да е търкулнала се сълза, от която се ражда само усмивка.
Изключително добре приета от публиката и критиката в Чехия, „Годината на петела” е роман, който представя една история, родена от живота на самия автор. История, която изобилства от неочаквани признания, от смели разкрития. История, написана смело и предизвикателно – и най-важното, майсторски.
Книгата излиза през 2008-а, като дотогава авторката е направила няколко литературни опита, но все още е известна само като дъщерята на Павел Кохоут. А точно баща ѝ е живата легенда на чешкото дисидентство. Изненадващо, още на 20, по стъпките му тръгва и Тереза. Подписвайки „Харта 77” – най-известната антикомунистическа инициатива в онази епоха, тя сякаш се съгласява да бъде преследвана и отлъчвана. Говорим за края на 70-те, време, когато смяната на режима изглежда просто невъзможна. Любопитен факт е, че баща ѝ е прогонен в чужбина и остава дълги години в Австрия. А дъщеря му продължава да страда от издевателствата на властите срещу нея, като в същото време опитва да създаде семейство. Забранено ѝ е да учи, прехранва се като чистачка…

Логично, като резултат и от стреса, не може да има собствени деца. Тогава със съпруга си осиновяват ромско момче, следва и второ. Като по чудо им се ражда и техен собствен син.
Именно всички тези събития и житейски препятствия са в основата на „Годината на петела”. Както казахме, книгата се радва на невероятен читателски успех, но изненадващо, не получава никакви литературни награди. Въпреки това оценките се сипят в огромно количество. Критиката анализира написаното, търси връзки и взаимовръзки, читателите пък са любопитни за личния живот на авторката. А книгата изобилства от интригуващи и направо пикантни намеци, от които жълтата преса направо е във възторг.

Дали героят диседент Павел Кохоут е толкова безгрешен?
И дали наистина майката на Тереза е имала интимна връзка с големия Хавел?
Какво означава да осиновиш ромски деца?

Книгата и в това е уникална – тя премества все по-навътре, в личното пространство на автора, онази тънка линия между фикция и биографични факти. Написана под формата на дневник, всъщност е изпълнена с живо повествование – и когато градусите скочат прекомерно много, ги охлажда ясна философска мисъл или кратка отбивка в някое пражко кино. Така романът се сдобива с очертания на киносценарий, придобива космополитност, превръща се в произведение и на визуалната култура. А в центъра му все така остава нереализираната жена, жертвала себе си за политическа кауза, от която другите се облагодетелстват, за деца, които дори не е родила…
Конфликтът тлее и избухва, но никога повърхностно, никога по линията мое-чуждо, ами в дълбочината си, в невъзможността за адаптиране, за социализиране на онова, което иска да се откъсне от цялото, да изяви непригодността си. Така „Годината на петела” се превръща в нагледна лекция за невъзможността на ромското приобщаване, за абсурдността на самата идея това да се случи.

„Годината на петела” неочаквано води и към България

Романът се чете със смях и през сълзи, защото разтъжава, вдъхновява, депресира и ентусиазира – истински празник на една богата душевност, изливаща се пред нас в своето изобилие и превръщащо се в увлекателна и любопитна книга.
Любопитното е, че майката на Тереза Боучкова е родена в София, България, а бабата и дядото на писателката живеят в София до 1947 г.

Прозрения от Тереза Боучкова
• Спомних си много живо как живеехме ние до 89-а: убийствена безнадеждност.
• Силната творба се ражда от потребността да изкажеш своите тревоги, своите мисли, които иначе биха ви погубили. Пишете!
• Най-добре ще е да заспя и да проспя всичко. Целия живот. Само че не мога да спя.
• Трябва. Трябва да изпиша всичко от себе си, че да ми олекне.
• Да се страхуваш предварително – това се равнява на загуба!
• Знам, че трябва да се смея.

За преводача

Красимир Проданов е преводач от чешки език, журналист и редактор. През ръцете (и главата) му в последните години преминаха знаковите творби на най-новата вълна чешка литература – от философски настроения Ян Балабан през майстора на парадоксите Марек Шинделка и готическия Петър Станчик, та до болка реалистичните Мартин Райнер, Иржи Хаичек и Мартин Шмаус.
Връзката с литературата за Красимир Проданов съще­ствува отдавна – заради многото публикации в престижни наши издания, работата му като главен редактор във водещи в жанра си списания или пък от радиопредавания в ефира на БНР, „Дарик“, „Експрес“, „Алма Матер“. В по-ново време той застана и зад създаването на цяла една програма, посветена на книгите, която се излъчва в книжарската верига „Хеликон“.
А иначе го познаваме и като съставител на сборника „Торба приказки“ и съавтор на учебното помагало „Приятел за ваканцията“, както и от личните му проекти „Слънчева храна“, „Работилница за вълшебно писане“ и посветения на чешката култура и литература „От любов към Чехия“.
Разделил е живота си между своите два най-любими града – Прага и Бургас.