Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

„Прясно боядисано“ –
истински скъпоценен камък на балканската литература

Романът „Прясно боядисано“ е покъртителен психологически разказ за войната и психологически белези от нея.
Клара е израснала в Швеция заедно с майка си. Тя е студентка, но повечето й време е посветено на майка й, единствения й близък човек, чийто живот сега бавно гасне.
Клара е била шестгодишна, когато майка й е била принудена да бяга от войната в Босна и Херцеговина, за да я спаси. Мъчителният път на бягството обаче е оставил незалечими следи в подсъзнанието на момичето, въпреки усилията на майката да представи оцеляването в онази брутална действителност като игра, за да не травмира детето ти. Жестокостите на войната обаче са оставили трайна следа в душата й, като отпечатък на прясно боядисана стена. Покъртителен, докосващ читателя роман, носител на престижната литературна награда „Владимир Назор“.
Няма нищо по-страшно от войната и по-силно от майчината любов.
Две жени. Две съдби. Два погубени живота.
Война. Бягство. Скитане. Мъчения. Лишения. Оръдия. Гърмежи. Експлозии. Трупове. Гробници.
Една тъжна и трогателна история за жена (която не се назовава с име) и шестгодишната й дъщеричка. Бягство от действителността – едно дълго и мъчително пътуване, наречено от майката „игра“, с цел да скрие истината от невръстното си дете. Игра, която трябва да играят по определени правила, за да стигнат живи и невредими до спасителния бряг (къщата на дядото в друго село). Игра, сравнена с бягството до Египет в Евангелие на Матея.

Да, спасени са. Съдбата ги отвежда в Швеция, където продължават живота си. Но спомените от миналото непрестанно ги преследват. Страшен и незаличим момент оставя отпечатък в съзнанието на героините – багерът с „огромната глава“, който копае масовия гроб, и труповете на възрастни и деца, изхвърлени там. Мъртвите тела, видени от детенцето, са представени от майката като „манекени“, които трябва да бъдат унищожени, защото вече са негодни. Картината е страшна, непоносима, разтърсваща, разкъсваща до болка сърцето. Косите на жената побеляват за часове…
Те, „манекените“, са запечатани трайно в съзнанието на невинната детска душа и са най-големият кошмар на вече порасналото момиче.
Всяко нещо оставя трайна следа като отпечатък на прясно боядисана стена.
Успява ли Клара да излезе от лабиринта на страшните привидения от войната? Всички те ще потънат ли в забрава? Ще намери ли спокойствие наранената и осквернена душа на девойката?
Действието в романа се развива бързо и динамично, сякаш се лее като вода, която трябва да отмие и отнесе най-страшните мигове и картини, заключени дълбоко и трайно в съзнанието на майката и детето.

За автора

Роден през 1964 г. Йосип Млакич е най-големият съвременен автор на Босна и Херцеговина. Носител е на много литературни отличия с романите си, а също така е и един от най-уважаваните сценаристи на Балканите.

За преводача

Таня Попова е поет, писател и изявен преводач от сръбски, хърватски и македонски език. Член е на преводачески съюзи и сдружения в България и Сърбия. Участва в балкански литературни събития и форуми. Носител е на наградата „Гоцева мисъл“ (2016) за най-добър преводач от македонски език. Нейни творби са превеждани на сръбски и македонски. Самата тя претворява в превод на български едни от най-значимите сръбски, хърватски и македонски автори. Сред тях са Бранислав Нушич, Катарина Брайович, Братислав Петрович, Миряна Павлович, Слободан Тишма, Паскал Гилевски, Владимир Плавевски, Владо Димовски, Луан Старова, Фросина Пармаковска, Киро Донев, Давор Стояновски, Живко Грозданоски, Верче Карафилоска и др.