Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

„Транспорт отвъд вечността” е красив роман,
макар да разказва за концлагерите и смъртта

„Когато имаш възможност да избереш от два пътя, поеми по по-тежкия”. Житейската максима, изречена от чешкия писател, описва най-точно романа му „Транспорт отвъд вечността” (издание на „Персей“, превод Красимир Проданов). Високо оценената от критиката и читателите в Чехия книга разказва спираща дъха история за група приятели, които войната заварва с техните момчешки мечти и проблеми. Хонза усеща бича на новодошлото зло най-бързо – баща му е арестуван от Гестапо. Скоро обаче Петър и Якуб получават забрана да посещават училище, а на реверите им се появяват… жълти звезди. Следват изпълнени с много премеждия дни, в които приятелите въпреки всичко остават заедно.

„Транспорт отвъд вечността” се наема с трудната задача да разкаже красиво и съдържателно житейската трагедия на цяло едно поколение. Огромният ѝ плюс е, че децата научават най-важното за онзи невероятно тежък период през очите на свои връстници. Авторът показва устройството на едно от най-известните гета в Централна Европа – чешкия Терезин. Разказва ни за ужасяващите транспортни влакове, откарали хиляди души в концлагерите. Придружава героите си и до камерите на смъртта в Аушвиц.

Книгата обаче на първо място е чудесна история, посветена на приятелството и на неподозираната сила, която може да прояви дори един непълнолетен. Без да морализаторства, Франтишек Тихи ни запознава с герои човечни и обикновени, преследващи мечтите си дори когато на хоризонта е останало само едно – смъртта. В резултат, съвсем логично, „Транспорт отвъд вечността” печели най-престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера”.

„Когато имаш възможност да избереш от два пътя, поеми по по-тежкия”. Житейската максима, изречена от чешкия писател, описва най-точно романа му „Транспорт отвъд вечността” (издание на „Персей“, превод Красимир Проданов). Високо оценената от критиката и читателите в Чехия книга разказва спираща дъха история за група приятели, които войната заварва с техните момчешки мечти и проблеми. Хонза усеща бича на новодошлото зло най-бързо – баща му е арестуван от Гестапо. Скоро обаче Петър и Якуб получават забрана да посещават училище, а на реверите им се появяват… жълти звезди. Следват изпълнени с много премеждия дни, в които приятелите въпреки всичко остават заедно.

„Транспорт отвъд вечността” се наема с трудната задача да разкаже красиво и съдържателно житейската трагедия на цяло едно поколение. Огромният ѝ плюс е, че децата научават най-важното за онзи невероятно тежък период през очите на свои връстници. Авторът показва устройството на едно от най-известните гета в Централна Европа – чешкия Терезин. Разказва ни за ужасяващите транспортни влакове, откарали хиляди души в концлагерите. Придружава героите си и до камерите на смъртта в Аушвиц.

Книгата обаче на първо място е чудесна история, посветена на приятелството и на неподозираната сила, която може да прояви дори един непълнолетен. Без да морализаторства, Франтишек Тихи ни запознава с герои човечни и обикновени, преследващи мечтите си дори когато на хоризонта е останало само едно – смъртта. В резултат, съвсем логично, „Транспорт отвъд вечността” печели най-престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера”.

Историята е още по-невероятна поради един простичък факт – голяма част от героите на романа са действително съществували юноши; надарени и талантливи, те оставят след себе си дневници, рисунки, стихотворения, дори романи… Писателят изследва творчеството им и го вплита в „Транспорт отвъд вечността”, като така се ражда четиво, което съчетава нуждата да познаваме историята с възможността всяко дете да се вдъхнови самото то да е творец!

Допълнителен плюс е самият професионален път на Франтишек Тихи – създател на собствена учебна система, той я прилага в своето училище, което е лицензирано от Министерството на образованието в Чешката република. Пражката Природни школа стои зад много проекти за опазване на миналото, като децата са поощрявани да общуват с природата, да развиват талантите си и да създават пълноценни отношения със своите връстници, пък и всички останали.

Всичко това превръща „Транспорт отвъд вечността” в необикновено изживяване – книга, от която всеки подрастващ може да научи най-важното за живота… Да цени приятелството и човечността, също честността, да мечтае. И героите на Франтишек Тихи са пример за това. А затваряйки последната страница на романа, усещането е едно – за сърце преливащо, което щастието и тъгата от прочетеното са направили още по-богато.

Животът през очите на малките герои на Франтишек Тихи
(цитати от „Транспорт отвъд вечността”)

• „Не се страхувай. Бог знае какво прави”
• „Онова, което не може да се промени, трябва да се издържи”
• „Малко е полезното, което вършим, а още по-малко добрините, всичко добро е полезно, но не е задължително всичко полезно да е добро.”
• „Когато имаш възможност да избереш от два пътя, поеми по по-тежкия”
• „Сега… сега… сега. Това е действителността. Всичко останало е просто една такава игра – на Петър и Хонза, на евреи и немци, на болка и радост… Сън преди пробуждането.”
• „Нашите животи, копнежи, любови и мъки няма да бъдат забравени, ами ще се връщат и ще се разиграват отново и отново, докато всичко преходно на края на всички неща не се влее в океана на Вечността.”

Историите притежават вълшебна сила – това пък го казва самият автор на „Транспорт отвъд вечността”. „Вярвам, че и със създаването на този сюжет нещо се е променило в животите на всички ни – продължава Франтишек Тихи, - че ние, живите, поне по този път през бездната на времето сме могли да изплатим нещо от дълга на онези, които ни чакат на другия бряг.”

Още мнения за „Транспорт отвъд вечността” – този път от чешките ѝ читатели

Карол: „Взех я за по-малкия ми брат – прекрасно написана през очите на юноша книга. Чудесно е обрисувана Втората световна война – с присъстващия във всичко страх, с моралната дилема, която стои пред всеки. Но младият читател има възможност да възприеме всичко това по своя собствен начин.”

Ивана: „Винаги е много трудно да четеш с децата си книга, посветена на толкова сериозна тема. Но тук не става въпрос само за войната… Това е история, посветена на приятелството, което е здраво и помага да се преодолеят неблагополучията. Читателите на книгата са деца на възрастта на главните герои. Затова и много добре ще усетят чувства като тъга, страх, но и щастие, които се пораждат, когато си с приятели. Книгата много ми хареса, защото показва на днешните деца кое на този свят си заслужава истински!”

Йолина: „Хубава книга! Оценявам как реалността и фикцията са се преплели в замисъла на автора. Още по-хубаво е, че той обяснява истинските събития на края на книгата. Мисля, че децата трябва да я прочетат!”

Мненията на читатели са от databazeknih.cz

За преводача

Красимир Проданов е преводач от чешки език, журналист и редактор. През ръцете (и главата) му в последните години преминаха знаковите творби на най-новата вълна чешка литература – от философски настроения Ян Балабан през майстора на парадоксите Марек Шинделка и готическия Петър Станчик, та до болка реалистичните Мартин Райнер, Иржи Хаичек и Мартин Шмаус.
Връзката с литературата за Красимир Проданов съще­ствува отдавна – заради многото публикации в престижни наши издания, работата му като главен редактор във водещи в жанра си списания или пък от радиопредавания в ефира на БНР, „Дарик“, „Експрес“, „Алма Матер“. В по-ново време той застана и зад създаването на цяла една програма, посветена на книгите, която се излъчва в книжарската верига „Хеликон“.
А иначе го познаваме и като съставител на сборника „Торба приказки“ и съавтор на учебното помагало „Приятел за ваканцията“, както и от личните му проекти „Слънчева храна“, „Работилница за вълшебно писане“ и посветения на чешката култура и литература „От любов към Чехия“.
Разделил е живота си между своите два най-любими града – Прага и Бургас.