Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

„Ето имената“ – един от най-въздействащите,
награждавани и актуални романи на Холандия

Подкупи, незаконно облагодетелстване, непотизъм, трафик на хора… Злободневни теми, които не губят своята актуалност. Това е светът, който населяват героите на романа „Ето имената“ и който е до болка познат и на самите нас. Свят на измами, на богатство и бедност, корупция – система, в която или трябва да участваш, или си вън от играта. А какво правят тези, които са далеч от тази схема. Те тръгват… Накъде и как? Тръгват огорчени и отчаяни, но пълни с вяра и надежда. Дали това ще бъде последната им среща с жестоката действителност, с глада и мизерията?

Две са сюжетните линии в романа на Томи Виринга. Едната проследява изпълненото с перипетии пътуване на група нелегални мигранти, съставена от хора с различни съдби, обединени от общото страдание и неволята, която ги тласка да напуснат родните места и да дирят спасение някъде другаде, та дори и с цената на собствения си живот. Другата сюжетна нишка разкрива сивия и самотен живот на началника на полицейското управление в Михайлопол – Понтус Бег. Застаряващият полицай търси нов смисъл на живота си, след като в един момент осъзнава, че е останал без семейство и морална опора, че се движи без посока и без смисъл. Възродена надежда за едно по-пълноценно съществуване той намира в юдаизма и в преоткриването на еврейските корени на майка си, в потапянето в миквето, което би могло да го пречисти от мръсотията на този свят.

Пътищата на Понтус Бег и петимата оцелели бежанци се пресичат в Михайлопол, където клетите изпосталели странници разбират, че всичко е било една измама, че не са успели да преминат границата и да напуснат страната и нечовешките мъки, които са изтърпели в жестоката степ, са били напразни. Полицаят се трогва дълбоко от разказите и премеждията на тази група, която пробужда у него сравнение с пътуването на израилския народ през пустинята. А в малкото момче, което е сред петимата оцелели бегълци, Понтус Бег вижда възможност да се сдобие с тъй желания син, на когото да предаде новопридобитото еврейско съзнание и вярата си. И може би в непрогледния мрак все пак има надежда да се роди светлина, която да освети правилния път?

За автора

Томи Виринга (роден на 20 май 1967) е нидерландски писател. През 2013 г. получава наградата „Либрис“ за романа „Ето имената“. Печели още много награди, номиниран е за международната „Букър“.

За преводача

Анета Данчева-Манолова превежда от нидерландски език (холандски и фламандски) и е популяризатор на литературите на Белгия и Холандия.
Неин е преводът, подборът и предговорите към много книги от тези страни – предимно литературна класика, проза и поезия. Сред известните и значими автори, преведени от нея, са Ян Волкерс с култовия му роман „Нещо сладко”, номинираните за Нобелова награда Сеес Нотебоом и Луи Пол Боон, един от най-стойностните съвременни холандски прозаици – Й. М. Бисхьовел, литературният биограф Анейет ван дер Зейл, Кони Палмен, Кун Петерс.
Удостоена е с Годишната награда на Съюза на преводачите за превод на проза.
Член е на престижната Холандска академия за литература в Лайден.
Носител е на високо международно отличие – орден „Леополд II”, за принос в развитието на културните връзки с Кралство Белгия.