Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

Ако филмовата поредица „Матрицата“ ни накара да възприемаме по различен начин дигиталния свят, романът „Раят“ на финландката Пия Лейно предупреждава за опасностите, които вече са назрели и ни заплашват: не само увеличаващата се сила на технологичните изобретения, но и подемът на националистическите движения, изменението на климата и нарастващото социално неравенство.
Признат за неин шедьовър, издаденият вече и на български „Раят“ (изд. „Персей“, превод Росица Цветанова) представя едно бъдещо общество (едва на четвърт век от съвремието ни), което се е сринало след гражданска война. Националистическо движение, наречено Светлината, е завзело властта. Политическите дисиденти са избягали на север. Всички граници са затворени и контакт с външния свят не съществува. Никой вече не мисли за по-светло бъдеще. Вместо това Светлината е дала на своите граждани Рая: виртуална реалност. Старият свят продължава да живее там, по-жив и красив, отколкото някога е бил. Раят е пристрастяващ, но може да бъде достъпен само от хора с достатъчно пари и положение. Хората почти не излизат от апартаментите си, не говорят помежду си, не се раждат бебета.
Аксели работи в университета и се опитва да открие причината за апатията в хората. Когато му е даден пълен достъп до Рая, той скоро е на път да бъде погълнат от виртуалната реалност – докато не среща жена на име Ина. Двамата така са привлечени един от друг, че решават да се срещнат и в реалността. Това променя всичко.

„Раят“ е роман с безспорни литературни качества, който стряска с пророчествата си, които се сбъдват пред очите ни.
„Дори когато бъдещето изглежда безнадеждно, има хора, които няма да се примирят с положението. Те ще поискат промяна.“ – пише вестник „Турун Саномат“.
Но и най-безупречната илюзия отстъпва място на жаждата за истински преживявания. Това е роман за силата на природата, където цивилизацията запада; за човешките взаимоотношения и страхове; за спасителното влияние на паметта и културата. Книгата е меланхолична, но жизнеутвърждаваща. Удостоена е с финландската награда Maailman laita (2016) и с наградата на Европейския съюз за литература (2019).

За преводача

Росица Цветанова е преводач, литературен изследовател и преподавател. Родена е във Варна. Завършва специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където сега преподава.
В докторската си дисертация изследва влиянията между литературите на Швеция и Финландия от епохата на Реформацията до наши дни.
Превежда художествена литература от фински, шведски, норвежки и датски. Сред авторите, които е претворила на български, са Софи Оксанен, Шел Вестьо, Ким Лайне, Йохана Синисало, Юхани Ахо, Мика Валтари, Том Егеланд, Ян Гиу, Курт Ауст, Лена Крун, Йон Айвиде Линдквист, Йосефине Клоу­гарт, Еми Итеранта, Роса Ликсом, Сара Стридсберг и др.
Носител е на наградата „Васа Ганчева“ за художествен превод от скандинавски езици.