Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За книгата

Едно момиче не може да заспи и се страхува. В главата му се върти нещо, някаква дума, дочута отнякъде. „Читотин, Читотин, Читотин“… Таткото знае отговора: Читотин е онзи, който пречи на децата да заспят.
Когато се връща в леглото си, момичето е посетено от странно същество. Да, това е Читотин, който приема образа на кучето, каквото момичето мечтае да има.
Двамата се отправят на посещение в една приказна страна, където светулки вардят границите, цивилизовани мишоци и плъхове с криле обитават градове с миниатюрни къщи, дърветата са окичени с вълна, а самата кралица носи луната като своя корона…
За съжаление, хората са свикнали да се страхуват от всичко тъмно и черно. Въпреки че тъмнината всъщност не е нито зло, нито добро. Тъмнината си е просто тъмнина. Нощта си е просто нощ. Тя съществува, за да могат всички живи същества да си починат преди началото на новия ден. В крайна сметка, ако няма нощи, няма да има дни, Слънцето просто ще да се умори да свети през цялото време и един ден ще угасне завинаги. Защото и Слънцето има нужда от почивка.
Читотин е този, който пречи на децата да спят. Но не е виновен той, а мислите - те държат хората будни. За едни са приятни и радостни, за други са тъжни и неприятни.
Кралицата на нощта бди над всички детски мечти. Когато нощните мисли случайно нахлуят в нечия ясна главичка, кралицата се обръща за помощ към своите верни слуги. Например кьм Читотин.
„Читотин“ е носител на специална награда в категорията „Проза за деца“ в Международния литературен конкурс „Коронация слова“ (2014 г.). През 2020 г. е публикувана авторската драматизация на книгата и печели първа награда в „Коронация слова“ в категорията „Пиеси за деца“. Пиесата е поставяна във Варна, България, с участие на украински деца – бежанци от войната.

За преводача

Димитър Христов е роден на 17 май 1957 г. в Благоевград. Завършва българска филология и риторика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Работил е в Съюза на българските писатели като референт по въпросите на поезията, председател на Творческия фонд на СБП, главен редактор на вестник „Български писател“. Бил е завеждащ отдел „Литература“ във вестник „Пулс“, главен редактор на вестник „Литературен магазин“, председател на Съюза на книгоразпространителите в България и на Кабинета на младите писатели, автор и водещ на седмичното телевизионно предаване „Време за поезия“, главен експерт в Министерството на културата, директор на Българския културен институт в Скопие.

Носител е на наградите „Димчо Дебелянов“, „Слав Хр. Караславов“, „Иван Нивянин“, „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти, „Горчиво вино“, „Македонски литературен Дедал“ и украинските литературни награди „Николай Гогол“, „Григорий Сковорода“ и др.
Преводач е от украински, руски и сръбски език.
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Почетен член на Дружеството на писателите на Македония.

За автора

Анна Багряна е поетеса, белетрист, драматург, преводач, художник. Родена е в гр. Фастов, Киевска област, през 1981 г. Завършила е украинска филология в Киевския национален университет „Т. Шевченко”. Работила е като редактор, автор и водещ в различни украински медии, главен редактор на списание „Гранословие” и секретар на Националния съюз на писателите на Украйна.

Автор е на пет книги за деца, както и на стихосбирки и романи.