Авторът, по чиито дири върви Дан Браун. Роден през 1959 г. в Осло, Том Егеланд е работил като разследващ журналист, репортер и редактор в един от водещите норвежки всекидневници „Афтенпостен”, както и за телевизионния канал TV 2. През 1988 г. дебютира с романа на ужасите „Пътека към миналото” (преиздадена през 2006 г. под името „Рагнарьок”), разказващ историята на съвременна двойка, попаднала във викингската епоха.
Като негов литературен и пазарен пробив обаче се смята романът „Краят на кръга”, излязъл през 2001 г. Няколко години по-късно критици и читатели ще открият удивителните прилики между „Краят на кръга” и световния бестселър „Шифърът на Леонардо” (който е публикуван през 2003 г., две години след романа на Том Егеланд).
През 2006 г. Том Егеланд се отказва от високия си пост в TV 2, за да се отдаде изцяло на писателската си кариера. Автор е на 9 романа, преведени на близо 20 езика, което го превръща в един от най-успелите съвременни автори в Европа.

Излезли книги: „Краят на кръга”, „Пазителите на завета”, „Евангелието на Луцифер”, „Нощта на вълците", „Заветът на нострадамус“, „Лъжите на бащите", „Тринадесетият апостол“, „Залезът на боговете“, „Загадката на катакомбите“, „Съкровището от Константинопол“, „Маската на дявола“.

Софи Оксанен е родена през 1977 г. в Ювяскюля, Финландия. Баща ѝ е Финландец, а майка ѝ - Естонка. Има в колекцията си едни от най-големите награди за литература в Европа: освен финландските „Рунеберг” и „Финландия”, Наградата на Шведската академия за северна литература („малката Нобелова награда”), Наградата на Северния съвет, френските Le prix du roman Fnac и особено престижната Prix Femina, както и Европейската награда за книга. Обявена е за личност на годината (2009) в Естония. Естонският президент й връчва „Орден на кръста на Тера Мариана” (2010), а финландският – „Орден на лъва на Финландия” (2012). Нейният световен пробив е с романа „Чистка” (издаден на български), който е превърнат и в пиеса, опера и филм.
Излезли книги: „Чистка“, „Когато изчезнаха гълъбите“, „Кравите на Сталин“.

“Кралят на руския екшънтрилър”, както го наричат, продава милиони екземпляри от книгите си и е успял трайно да влезе в бестселъровите листи на Русия. Романите му са заредени с убийствено напрежение, непредсказуеми сюжетни обрати и жесток реализъм. Самият писател казва, че се е учил от българския майстор на жанра Богомил Райнов.
Големият коз на Бушков е реализмът. Романите му те карат да галопираш по страниците, но не са първосигнални екшъни. Изпълнени са с дълбочина и подтекст – за оцеляването в екстремни ситуации, за запазването на човешкото у човека, когато е поставен при обстоятелства, които го карат да прекрачи всички граници, за да оцелее. Атмосферата, ситуациите и героите в книгите му са толкова правдиви, че те карат да заживееш в света на героите, да страдаш и да се бориш с тях.
Според Бушков впечатляващите му с оригиналността си сюжети буквално изскачат от главата му. Първоначално той ги записва във вид на план върху лист хартия, а след това в процеса на писане този скелет обраства с детайли и допълнителни сюжетни линии. Понякога неочаквано след излизането на романа, се оказва, че измислената от него история се е случила с някого в реалния живот. Макар че за създаването на някои от неговите книги са използвани реални истории.
Получава писма от различни кътчета на света. “Най-учудващото е, че досега нито един човек не ме е молил за пари. Хората описват живота си, случки от него. Всеки сякаш се надява, че неговата история може да залегне в някой мой роман. Една моя почитателка ме кани на гости в Калифорния: “Ела ми на гости, ще ти разкажа как ме бяха погнали из Русия, а после и в Америка” – разказва писателят.
Най-големият екранен успех на творби на Бушков е тв сериалът „Платина”, чийто втори сезон в края на миналата година имаше рекорден рейтинг. Скоро на български ще се появят и романите от поредицата „Платина” (засега 4 на брой).

Излезли книги: „Лов на пираня”, „Следата на пиранята”, „Стръв за пираня”, „Завръщането на пиранята”, „Капан за пираня”, „Пираня сред вълци”, „Лов на олигарх”, „Морският дявол”, „Звезда над вълните”, „Животът е по-дълъг от смъртта", „ПЛАТИНА: Законът на тайгата", „Платина: Ашхабадският крадец", „Платина: Бандитското сборище", „Правосъдие в „Кръстовете”, „Бродещото съкровище“, „Пиратски вълни", „Войната на олигарсите", „Черното слънце“, „Бялата гвардия“, „Диамантената принцеса“, „Голата кралица“.

Култовият руски автор си спечели много почитатели с поредицата „Съкровищата на Валкирия”. Книгите му разкриват древните знания, съхранили се в затворените кръгове на изолирали се от съвременния свят общества в далечния Сибир. В това познание, предавано от дълбока древност, са запазени мъдростта и опитът на прадедите, които са живели близо и в хармония с природата. Често те са се справяли с болестите много по-успешно от съвременната медицина.
Силата на Сергей Алексеев е в това, че той е израснал тъкмо в такава среда. Както самият споделя в едно интервю, той неведнъж е имал контакт с посветените в тези древни знания. Когато бил петгодишен, се разболял тежко и фактически умирал. Местната фелдшерка го прегледала и предложила направо да напише смъртен акт, за да не се разкарва втори път. Тогава в дома им се появил някакъв странник – чужд, непознат старец – и казал на баба му и майка му: „Ако искате да оздравее, търсете червения бик, но без нито едно петно”. Те обиколили съседните села, но така и не го намерили. Тогава старецът излязъл и на следващото утро се върнал с такъв бик. Одрали кожата му и веднага загърнали малкия в нея. На сутринта се събудил здрав. Старецът си тръгнал същия ден, а дядото на момчето го нарекъл „гой”, посветен.
Но цялата тази информация, която притежава Сергей Алексеев, и задълбочените му проучвания благодарение на познанията му в областта на историята, филологията, езотериката и геологията, не биха достигнали до толкова много читатели, ако той беше просто един редови писател. Но сибирякът притежава самороден талант, както отбелязват руските критици. В творческия му почерк има нещо от мащабността и дълбочината на големите му предшественици – великите руски класици и ярките пера на съветска Русия. Неслучайно Алексеев печели най-престижното отличие за художествена проза – наградата на името на Михаил Шолохов. В годините непосредствено преди перестройката младият писател успява да пробие статуквото и да бъде забелязан. Дори го смятат за елитарен автор. Но това, че създаденото от него тогава продължава да се преиздава и сега, говори само по себе си.
Големият му пробив – пазарен и идеен, е със серията „Съкровищата на Валкирия”, романите от която и досега се нареждат в листите за бестселъри. Сред най-успешните книги на Сергей Алексеев са „Утоли моята печал” (заглавието е взето от наименованието на една от най-интригуващите интерпретации на образа на св. Богородица в каноничната иконопис), „Когато боговете спят”, „Вълча хватка”, историческите „Аз Бога ведаю” и дилогията „Арвари” („Родината на боговете” и „Магическият кристал”), както и „Мълчанието на пирамидите”, която е сред най-новите произведения на писателя.

Излезли книги: Поредица „Съкровищата на Валкирия”, включваща романите „Съкровищата на Валкирия”, „Избраният от Валкирия”, „Валкирия и новият световен ред”, „Звездни рани” и „Пазителят на силата”.
„Мълчанието на пирамидите”, „Утоли моята печал: На разлома на времето", „Утоли моята печал: Иконите не горят".

Днес той е най-експортната шведска марка в литературата, както „АББА” в попмузиката и „Волво” в автомобилната индустрия. Роден е на 17. 01. 1944 г. в градче край Стокхолм. Баща му е французин и работи в посолството в Швеция. Майка му е от норвежки произход. Дядо му дълго време е бил френски посланик в Хелзинки, Финландия. Има трудно детство, изключван е често от училище заради физически тормоз над съучениците си. А самият той е бил малтретиран от садистичния си баща. Всичко това писателят разказва в автобиографичния си роман „Зло”, екранизиран през 2004 г. и отрупан с награди,4в това число и с номинация „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм.
Започва кариерата си на писател успоредно с тази на разследващ журналист, работи за няколко вестника и списания, както и за телевизията. От 1971 г. до днес е написал близо 40 романа, преведени на повече от 20 езика. Само в Швеция тиражите на трилогията му „Рицарят тамплиер” надхвърлят 6 млн. екземпляра.
В момента е едно от най-популярните лица по шведските телевизии, защото наред с писателската си кариера продължава политическите си и историческите си разследвания. Документалните му филми са излъчвани по много от най-популярните тв канали в света (Хистори ченъл, Нейшънъл Джиографик и др.)...

Излезли книги: трилогия „Рицарят тамплиер” („Пътят към Йерусалим”, „Рицар на Храма”, „Кралство в края на пътя”), „Наследството на Арн”, „Хамилтън”, „Демократичният терорист”, „В интерес на нацията”, „Вендета: Операция в Сицилия“, „Вендета: Жива мишена“.

Той е виртуоз на криминалния жанр и един от най-добрите скандинавски автори, пишещи конспиративни трилъри с исторически загадки. Сравняват книгите му с тези на Том Егеланд и Дан Браун. Притежава в колекцията си двете най-големи награди за криминална литература - "Златният пистолет" (или "Ривертон", Норвегия) и "Стъкленият ключ" (за най-добър роман, написан в скандинавските страни). Роден е на 6. 12. 1955 г. в Дания, но от 1982 г. живее в Норвегия. Има историческа криминална поредица с двама общи герои, напомнящи Шерлок Холс и д-р Уотсън, но разследващи престъпления в началото на XVIII век. Писателят предпочита сравненията с "Името на розата" на Умберто Еко.
Излезли книги: „Невидимото братство“, „Алхимия на отмъщението“.

Томас Енгер е роден в Осло, Норвегия, на 21 ноември 1973 г. Майка му е физиотерапевт, а баща му е учител. Работил е като журналист, но загърбва успешната си кариера заради литературата. Още първият му роман „Мнима смърт“ го превръща в международна сензация (превод на 23 езика, бестселър в 15 страни). Медии и критици от различни страни настояват едно: да запомним името на автора – Томас Енгер. Не са случайни и сравненията, които правят, със Стиг Ларшон и неговия „Миленуим“. Но Томас Енгер създава нещо ново, въвеждайки в криминалния жанр стила на телевизионните сериали. Така се ражда най-епичната и амбициозна криминална поредица, създавана в момента.
Излезли книги: „Мнима смърт“, „Фантомна болка“, „Кървава мъгла“.

Той се прочу в световен мащаб с романа си “Духless”, който разбуни духовете и сега всички (тези, които й се възхищават, и тези, които са възмутени от нея) очакват новия му роман, който оглави топлистите в Русия. Мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, той започнал да пише бестселъра си “Духless”, нахвърляйки мислите си върху салфетки в най-тузарските ресторанти в Москва, и след това решил да напише книга. Излиза в скромен тираж, но той се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за тази книга. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световния хит “Шифърът на Леонардо”. В продължение на месеци книгата е безспорният фаворит на пазара – издателски феномен, какъвто в Русия не е имало през последните години.
Младият писател вече се превръща в световна знаменитост, каквато не е излизала извън пределите на Русия от времето на Булгаков и Набоков. Статия за него се появи на първа страница на “Таймс”. Малко са писателите (а руски изобщо няма), които могат да се похвалят с такова внимание от страна на прочутото издание.
Минаев винаги е на гребена на вълната и е страшно актуален. По схемата от „Media Sapiens” в България бе направен опит да бъде фалирана Първа инвестиционна банка. Книгата се оказа наръчник за пиарите и изкушените от медийни манипулации. В „Духless” той изобличи пороците на задоволеното общество. „The Мацки” е пък за манипулациите в личния живот на днешния човек.

Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е писателка и поетеса, а баща му, сър Уилям, е най-именитият хирург в Ирландия. До деветгодишна възраст младият Оскар е образован вкъщи от родителите си, след това учи в Кралското училище „Портора”, колежа „Тринити” в Дъблин и колежа „Магдален” в Оксфорд. Докато е в Оксфорд, Уайлд става един от най-страстните поддръжници на естетичното движение, пуска си дълга коса и украсява стаята си с паунови пера, лилии, слънчогледи и т. н. След като се пренася да живее в Лондон, младият Уайлд започва да проповядва естетичните ценности и бързо се превръща във водещия естет във Великобритания, а неговите парадокси и афоризми добиват огромна популярност. През 1884 г. Уайлд се жени за Констанс Лойд, дъщеря на заможен лондонски адвокат. Скоро след това се раждат и двамата им сина – Кирил (1885 г.) и Вивиан (1886 г.).
През 90-те години на деветнадесети век Оскар Уайлд достига апогея на своето творчество и слава. През тази декада той се превръща от млад и обещаващ талант в прочут и уважаван писател, драматург, критик и философ. През този период е публикуван единственият роман на Уайлд – „Портретът на Дориан Грей” (1890), както и неговото политическо есе „Душата на човек при социализма” (1891); през последното десетилетие на деветнадесети век за първи път се поставят на сцена и неговите обичани и до днес пиеси – „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” (1892), „Саломе” (1893), „Идеалният мъж” (1895) и „Колко е важно да бъдеш сериозен” (1895).
Оскар Уайлд е на върха на славата, когато е арестуван за „възмутителна проява на неприличие с друг мъж”, което според тогавашното британско законодателство било престъпно деяние. След съдебен процес, който бързо се превръща в медиен цирк, писателят е осъден на две години строг тъмничен режим. Той e освободен от затвора на 19 май 1897 г., но здравето му е безвъзвратно разклатено. Уайлд прекарва остатъка от живота си във Франция, като така и не се завръща във Великобритания или Ирландия. Умира от менингит на 30 ноември 1900 г.

Излезли книги: „De Profundis: Глас от бездната” и „Саломе” и други пиеси”, „Портретът на Дориан Грей“, „Рибарят и неговата душа“.

Поетът, създал едни от най-вдъхновените химни за любовта в българската поезия. Изпълнени с нестихваща жажда за обич, те окриляват вече няколко поколения читатели.
През пролетта на 1988 г. Евтим Евтимов е освободен от поста главен редактор на литературния официоз „Литературен фронт”, защото публикува във вестника шумните литературни и публицистични творби на руската перестройка. Колеги и познати започват да странят от него, а той излива това, което го вълнува, върху белия лист. След демократичните промени Здравко Петров и Тончо Жечев, които знаят за тайните писания на твореца, настояват да ги издаде. Но той отказва, защото не желае романът му да бъде политизиран и превърнат в част от калта, която се излива върху идеалите, в които е вярвал. Две десетилетия след създаването му, този роман за пръв път се срещна с читателите – „За това ли беше всичко”.

Излезли книги: „Ако ти си отидеш за миг" (историята на една непозволена любов), „Ти си любовта” (най-хубавите любовни стихове и песни на поета), „За това ли беше всичко” (роман), „Отец Паисий обикаля още", „Младо вино“, „Разрушаване на паметника” (дневник на писателя).

Маргарита Петкова е най-значимата българска поетеса днес, чийто стихове са изпяти от най-големите български певци. Да следваш и най-дръзките си мечти и любов - за това се изисква голяма доза смелост. А на Маргарита Петкова такава не й липсва. Определяна като скандална и неприлична, със стиховете си тя шамаросва приличието и преструвките, загърбва моралните превземки и така се раждат най-ярките шедьоври на модерната българска любовна поезия. Маргарита е такава, каквато много жени биха искали да бъдат, но нямат смелостта да го направят. Затова живеят мечтите си с нейните стихове.
Излезли книги: „Болката отляво“, „Подсвирквайки – към Голгота“, „Бермудски триъгълник“, „Щастлива, лекомислена и слаба“.

Литературен критик и изследовател, той е автор на трийсетина книги, сред които фундаменталният многотомник “Западноевропейска литература” и литературното изследване „Романът - що е то?“.
“Записки на конформиста” и „Записки на вътрешния емигрант” са неговите автобиографични книги, а „Светът на трубадурите” е изследване и антология на трубадурската лирика. „Което е било и ще бъде" и „Докосвания“ - мемоарни книги.

Определяна от критиците като “руската Агата Кристи”, Анна Данилова е авторка на близо 80 криминални романа. Бестселърът й “Когато вече ме нямаше” я превръща в литературна звезда и й осигурява дългогодишен договор с най-голямото руско издателство – “Ексмо”. В края на 2007 г. издателството купи от писателката “на зелено” следващите й 10 книги, които още не е написала.
Срещнала любовта и впечатлена от красотата на българската природа, писателката избра да живее на уединено място в България край Шумен, където да може на спокойствие да пише криминалните си романи, очаквани от много читатели в Русия.
Излезли книги: „Дамата от Амстердам. Игри с тъмното минало” и „Когато вече ме нямаше”, „Чужди пари в ръцете ти".

Произхожда от стар дворянски род. Правнучка е на прочутия белогвардейски генерал Юденич. Завършила е право в Москва и психология в Сорбоната в Париж. Била е шеф на пресслужбата на президента Елцин. Водила е популярни телевизионни предавания. Анкета сред читателите в Русия я посочва като най-талантливата съвременна руска писателка (следват я Татяна Устинова и Александра Маринина). Авторка с великолепен, разтърсващ стил, който те извисява в небесата или те запраща в ада на най-низките човешки страсти и престъпления, на изконното зло.

Излезли книги: „Антикварят”, „Сент Женвиев дьо Боа”, „Датата на моята смърт”, „Дан за ангелите”, „Титаник” още плава”, „Добре дошли в Трансилвания”.