Настоящата книга предоставя уникалната възможност да се надникне в най-съкровените мисли на твореца и човека Оскар Уайлд в най-преломния момент от неговия живот – присъдата за хомосексуализъм и двугодишния престой в затвора.
През 1892 г. Уайлд и младият лорд Алфред Дъглас, когото писателят галено нарича „Бози”, стават любовници. Тяхната връзка продължава до май 1895 г., когато Уайлд е осъден. Докато авторът излежава присъдата си, той не получава нито едно писмо от своя бивш любовник, което го подтиква да излее цялата мъка, съжаление и болка, които чувства, върху хартия. Така се ражда „De Profundis” – дълбока и изстрадана творба, написана под формата на писмо, адресирано до лорд Дъглас, в което Уайлд не само описва тяхната връзка, но и разсъждава над своя живот и над живота въобще; над страданието, човешката природа и артистичния темперамент.
В продължение на 50 години оригиналният ръкопис се съхранява в Британския музей съобразно желанието на Оскар Уайлд, който е искал не само обществеността да научи неговата версия на събитията, но и да възстанови доброто име на потомците си.
Произведението, написано в затвора в Рединг, несъмнено е най-интимната и автобиографична творба, която Оскар Уайлд някога е създавал; прозорец към най-съкровените кътчета в душата на една от най-значимите и противоречиви личности на своето време.
С есето „Душата на човек при социализма” Уайлд с гръм и трясък се включва в ожесточения дебат между либерали и консерватори относно положителните и отрицателните страни на социализма. Идеите, които писателят излага, са смели, оригинални и дори скандални за времето си – както впрочем и самият той.
За разлика от драматургията, предназначена само за сцена, пиесите на Оскар Уайлд са и четиво. Много от прочутите сентенции и афоризми на писателя са взети точно от тези пиеси.
Книгата представя стиловото и тематично разнообразие на творчеството на драматурга Оскар Уайлд: „Вера или Нихилистите” – първата му пиеса; „Саломе” – първият му хит; „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” – първата му сатира на висшето общество; „Le Sainte Courtisane или Жената, покрита с бижута” – последната му, незавършена пиеса.
Пиесите са в нов превод, като „Вера” и „Le Sainte Courtisane” излизат за пръв път на български.
Заради блестящото остроумие и прословутите афоризми на Уайлд пиесите му са доста приятно, свежо и мъдро четиво.

За пръв път на български. Още при появата си през 1777 г. творбата предизвиква незабавен фурор, защото атакува клюкарството, интригантството и лицемерието, което дори днес звучи съвсем модерно. В произведението нищо не е такова, каквото изглежда, и никой не е този, за когото се представя. Авторът създава един вълнуващ свят на интриги, измами и опасни връзки, изпълнен с много палав хумор, като накрая маските на героите се свличат и пред очите на всички лъсва истината – колко абсурдно смешна е комедията на живота!
