София Х.

Сексът и София

Българският отговор на „Сексът и градът” – така може да се погледне на романа „СЕКСЪТ И СОФИЯ”. Но той е твърде много потопен в родната, българската действителност, за да бъде нещо съвършено различно. А иначе това е историята на една съвременна Пепеляшка, която преследва своето щастие...
София Х. (хикс, ако не сте се досетили как да го прочетете) е псевдоним, зад който е скрита известна в медийното пространство личност. Макар и разкрепостена (както ще се убедите сами), тя не желае да разкрива истинското си име не заради автоцензура, а от чисто женски страх да не се разпадне хармонията в настоящата й връзка...
На страниците на романа ще срещнете познати герои – някои дори с истинските им имена (Гала, Иван Станчев...). На други пък имената им са променени.
Героинята е млада, интелигентна и привлекателна. Дошла е от провинцията, за да извоюва мястото си в столицата. Самата тя се казва София. Лута се между мъже и мечти, но си остава жена, която вярва в приказките и се стреми да намери своята половина и да я задържи.
Тя не е представителна извадка, но обича секса и не се страхува да говори за това. Още повече обича да го прави... За нея той е потребност, но понякога и средство да направи кариера. През леглото й минават мъже с положение, но и такива, които просто й харесват. Ще се влюби ли накрая?
Тя не е “отчаяна съпруга”, просто защото никога не се е омъжвала, но иска да получи и изживее своето парче щастие. Защото обича и заслужава да бъде обичана...
Тя не е Алиса и пребивава в реалния свят, но въпреки всичко мечтае...
Няма да се умори да вярва в приказки, защото иска да изживее живота си като приказка и няма да позволи повече никой и никога да й я развали...

София Х.

Сексът и София
BG мацки

Три години по-късно Софи е постигнала българската мечта – да работи и живее в чужбина, в сигурния, подреден и бляскав свят на една богата страна като Швейцария. Но дали това е нейният свят? И дали тя няма да прегърне примамливото предложение да оглави офиса на голяма автомобилна компания в България? Дали загърбила всички задръжки и преодоляла тежестта на самотата, тя няма да потъне в обятията на нещо непознато?
Наглед сега Софи е като че ли помъдряла или пък раните вече не я убиват, защото я правят по-силна. Тя много добре знае какви са нейните оръжия да оцелее в един кръг, където се правят големите пари и големите далавери. Софи трябва да стане по-благоразумна, но в същото време е склонна на крайности и големи глупости. Този път не заради мъж, а заради една или защо не още една... жена – в лицето на най-сексапилната българска певица? Но тя ще получи шанса да се изгуби в чифт мъжки очи, които дотогава е намирала все разпилени, на безброй парчета, като сини мъниста по целия свят...
Такава е нейната изповед сега: случки и мечти, които рухват, рани и болка, които не се забравят, радости и възкресение, които я очакват...

Евтим Евтимов

За това ли беше всичко

Роман за доброто и злото, за съдбата на човека в хода на историята, за предателствата, които хората правят спрямо близките си и спрямо себе си, за компромисите, с цената на които се купува кариера, за излъганите мечти и идеали, за несъвършенствата, изконно заложени в човека, за кръговрата на времето и живота...
Създадена върху основата на ужасяващи реални истории, книгата далеч надхвърля тяхната конкретност и се превръща във философско обобщение за превратностите в историята и в живота на човека.
Съдбата поставя едни и същи хора в едни и същи ситуации, при които те просто си разменят местата: жертвите се превръщат в палачи и обратно – палачите се превръщат в жертви. Всички се въртят в един омагьосан кръг, като накрая всеки ще си зададе реторичния въпрос: „За това ли беше всичко?”.
През пролетта на 1988 г. Евтим Евтимов е освободен от поста главен редактор на литературния официоз „Литературен фронт”, защото публикува във вестника шумните литературни и публицистични творби на руската перестройка. Колеги и познати започват да странят от него, а той излива това, което го вълнува, върху белия лист. След демократичните промени Здравко Петров и Тончо Жечев, които знаят за тайните писания на твореца, настояват да ги издаде. Но той отказва, защото не желае романът му да бъде политизиран и превърнат в част от калта, която се излива върху идеалите, в които е вярвал.
Сега, две десетилетия след създаването му, този роман за пръв път се среща с читателите.

Емил Минчев

Неограничен достъп

Това е книга за опасностите пред днешните тийнейджъри, за нещата, които са част от живота им – интернет, училището, средата, наркотиците, алкохолът... Интернет е безбрежен океан без хоризонти, граници и ограничения. Съвременният ни живот би бил много труден без него, но той е зареден и с много опасности. На 28. 08. 2004 г. официално е признато заболяването „пристрастяване към интернет”. CNN съобщи за южнокореец, който така се е пристрастил, че живее в интернет-клуб и само нощем се прибира, за да спи. Много от днешните млади хора страдат от това заболяване.
Насилието залива тийнейджърите отвсякъде – от телевизията, от интернет, от филмите, от ежедневието, от компютърните игри, където самите те убиват с особено брутална жестокост. Това е средата, в която израстват. Като се добавят и наркотиците, оформя се един жесток свят, в който подрастващите трябва да оцелеят – физически и духовно.
Романът е под формата на дневник на 15-годишно българско момче и разказ за това, което му се случва – в училище, в интернет, на купони, вкъщи. А то е шокиращо, скандално и брутално – разказано и със съответния език.

Симеон Хаджикосев

Записки на вътрешния емигрант

В новата си автобиографична книга проф. д-р Симеон Хаджикосев, университетски преподавател и литературен критик, живо, образно и иронично разказва как интелектуалците се справят с обществените промени след 1989 г. Едни се оставят на течението, други се приспособяват, усещайки накъде духа вятърът, а трети си остават идеалисти, каквито цял живот са били. Това са нездравословни времена за българската интелигенция – инфарктни и смъртоносни дори в буквалния смисъл.
Времето след неочакваните събития на Десети ноември извади на показ цял легион страдалци, които се изстъпиха на авансцената на епохата, разкъсваха с театрален жест предварително опръсканите си с червена боя ризи и показваха пред удивеното множество белези и драскотини, причинени по всяка вероятност от собствените им алчни нокти. Това бе истински панаир на низостта, предателството и безогледността, който продължава и досега, но най-мътните води вече са се оттекли...
Откровено, честно и нелицеприятно авторът изказва личното си мнение за действителни личности и събития в писателските и университетските среди, за крушението на привързаности, приятелства и любови, за промяната в битието и самочувствието на българския писател.

Симеон Хаджикосев

Светът на трубадурите

През XII в. в придворните и аристократичните кръгове на Централна и Западна Европа се създава нова култура, която утвърждава култа към дамата на сърцето и свързаната с него куртоазна любов. Странстващи поети създават песни, възпяващи предаността към прекрасна земна жена в противовес на средновековния християнски догматизъм и аскетизъм. Възкресени са античните мотиви за радостта от живота и насладата от виното и любовта.
Сред поетите трубадури има императори, крале и аристократи редом с непознати творци, чието единствено богатство е поетическият им дар. Създавани на говоримия народен език, техните песни достигат до най-широка публика и поставят началото на новата европейска поезия.
Близо три десетилетия проф. Симеон Хаджикосев се занимава с изследване и превеждане на поезията на западноевропейските трубадури, наричани в Германия минезингери, а в Португалия жуграиш.
Изданието включва и антология със стихове на поети трубадури от различни страни – Бертран де Борн, Маркабрю, Бернарт де Вентадоур, Джираут де Борнел, Гауселм Файдит, Пейре Видал, графиня де Дие, Пейре Карденал, Валтер фон дер Фогелвайде, Танхойзер, Жуау де Гиляде и др.

Дияна Иванова

Вселенските улици на мълчанието

Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време  с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си.  Публикувах разказите-кримки и последва „удар”.  Съседите ми стигнаха някак до тях – сякаш бяха наясно, че ще оправдая очакванията им на невменяема „чужденка”, дошла отникъде... Пратиха ме на майната си – имаше форум срещу мен, получавах и заплашителни писма... Тази странна случка споделям за първи път. Историята и разказът бяха излезли от въображението и фикцията (в която се пъхах задължително) и бяха навлезли ненадейно в живота, превръщайки се в истина за хората около мен...
Тогава за първи път си дадох сметка за силата на думите.

Симеон Хаджикосев

Романът – що е то?

Най-авторитетният български специалист по история на античната и западноевропейската литература разплита в новата си книга загадката на най-популярния литературен жанр. „Романът – що е то?” е любопитно пътуване през вековете, творците и шедьоврите в търсене на истината и изглаждане на противоречията. Специалистите биха казали, че тази книга е първото по рода си българско изследване едновременно върху теорията, възникването и развитието на романа. Но непредубеденият читател би се потопил в морето от автори и творби, „да свери часовника си” с литературната класика и да открие шедьоври, които са му убягнали. На базата на широките си познания в необозримия свят на историята на световната литература авторът извежда основни изводи относно жанровата природа, поетиката и еволюцията на най-обичания и предпочитан литературен жанр от античността до днес: от древните „Синухе Египтянина”, „Киропедия” и „Анабазис”, елинистичните „Дафнис и Хлоя” и „Златното магаре”, рицарските „Смъртта на Артур” и „Амадис де Гаула”, ренесансовите „Дон Кихот” и „Гаргантюа и Пантагрюел”, „галантните” романи на г-ца дьо Скюдери и мадам дьо Лафайет, просвещенските романи на Филдинг, Дефо, Суифт, Дидро и Русо, готическият „Франкенщайн” до шедьоври на реализма, модернизма и постмодернизма като „Война и мир” на Толстой, „Одисей” на Джойс и „Игра на дама” на Кортасар.
Както и с другите си книги, така и с тази, Симеон Хаджикосев успява да заинтригува едновременно и специалистите, и най-широката читателска публика.

Николай Николов

Подмяната

Харесвате ли жанра на екшъна? Привличат ли ви политическите трилъри? А знаете ли как завинаги да се разделите с 20 ненужни килограма от теглото си?!
Е, тази книга не е екшън. Не е и трилър. Тя просто ще ви припомни защо нашенецът е подложен на перманентна диета и понякога трупа килограми от нерви. И защо дори най-развихрената фантазия на майсторите на черния роман не може да се мери със сивия ни делник...
Дали политическият живот на България от последните две години не ви напомня нашенски битак? Плащате – и си купувате нечия поочукана политическа кариера, нечия просташка мегаломания, опърпано и избеляло политическо хамелеонство, индустриално количество простотия, дузини корумпирани политици за левче. И кълбета мръсна прежда от нечия изгубена съвест...
Авторът е изявен публицист и преподавател.

Константин Старчев

Четвъртият артефакт

Египетският фараон Нехо II сънува странен сън. Още под влиянието му той разрешава на гръцкия поет Солон да се срещне с мъдреците на Саис. Попаднал в политическа клопка, фараонът решава да изпрати флота, предвождана от финикийския капитан Анно, да обиколи Африка, считайки, че този подвиг ще го постави редом до най-прочутите владетели на света. Нехо не подозира, че целта на Преспухаменон, главния жрец на Саис, е различна: да намери четири мистични цилиндъра, съхранили тайните на великите атланти.
Но Преспухаменон не е единственият, домогващ се до тези тайни.
През 2012 г. Грегъри и Карин, двама влюбени мореплаватели, които се реят щастливо сред гостоприемните води на Средиземно море, попадат, като по случайност, на следата на тези артефакти.
Политически интриги, пирати, борсови кризи и любов се преплитат в необяснима, на пръв поглед случайна, плетеница във времето и пространството.
Едно завещание отпреди 5 хилядолетия изплува пред нас с цялото си величие.

Вселените са наредени като платки в компютър, а ние сме като елементи на интегрална схема, конструирана от Бог, за да прави някакви си свои сметки…

Александрина Железова

Кръв

„Кръв” е първият български роман в традицията на модерната демонично-романтична литература, достигнала върхове с произведения като „Здрач“ на Стефани Майър и „Дневниците на вампира“ на Л. Дж. Смит.

След тежка автомобилна катастрофа животът на Дара се обръща с главата надолу. От тогава, в продължение на години, я преследват чудовищни кошмари, в които вижда смъртта на десетки непознати хора. Но Дара разбира, че това не са просто сънища, а поглед в бъдещето. Тя е измъчвана от непосилно чувство за вина, че не е могла да помогне на тези хора, а е знаела какво ще им се случи. Един ден Дара разкрива дълго пазената си тайна пред най-добрите си приятели, за да спаси живота им.
Кошмарите се оказват заплаха и за самата нея. След среща със загадъчен млад мъж, който помни само и единствено името си, Дара потъва все по-дълбоко в света на необяснимото, но ще разбере истинската причина за неконтролируемата си дарба.

Може би има неща, които са отвъд всичко, което можем да възприемем.

• Световни бестселъри        
  • Ян Гиу
  • Том Егеланд
  • Други
• Руски бестселъри        
  • Сергей Алексеев
  • Александър Бушков
  • Сергей Минаев
  • Марина Юденич
  • Анна Данилова
• Световна проза        
  • Класика
  • Съвременни романи
• Исторически        
  • Документални/
    Биографии
    
  • Романи
• Научнопопулярни
• Българска проза
• Българска поезия
• Подаръчни издания + CD
• За тийнейджъри
• За училище        
  • I-IV клас
  • Помагала по БЕЛ
    V-XII клас
    

Валя Василева

Маркови обувки

Валя Василева умее да създава живи, реални, характерни образи, да разказва за общочовешки стремления като домогването до пари и власт, влияние, слава и признание, за вечни теми като смъртта, любовта, раят, адът, щастието, човеколюбието. Не по-малко силно качество на авторката е вроденото Ӝ тънко чувство за хумор. То блика като животворен извор и в най-драматичните събития, отношения, ситуации и по естествен път разведрява атмосферата, зарежда читателя със светла енергия и му дава насмешлив поглед не само към света около нас, а и вътре в нас. Сборникът с разкази „Маркови обувки” е едно от най-стойностните белетристични произведения, появило се през последните няколко години.

Благовеста Касабова