Антология на българския символизъм

Душата ми е стон

Съставител: Петър Величков
Любовта, изневярата и смъртта, мимолетността на отлитащия миг и ужасът да бъдеш девствен са основните мотиви в поезията на българските символисти. Те изпълват характерната за течението поетика с реални и земни чувства, придавайки им изненадваща необятност и фатална съдбовност.
Книгата представя за пръв път българския символизъм в неговата разноликост - наред с христоматийните автори Траянов, Яворов, Дебелянов и Лилиев са включени и неизвестни на съвременния читател поети като рано загиналият Йосиф Башмуцки и класикът Йордан Йовков като поет символист, както и поетесите Екатерина Ненчева, Дора Дюстабанова и Яна Язова.

Ирина Захару

През огъня - към светлината

Дъщеря на българка и грък, Ирина Захару (род. на 19. Х. 1989 г.) има две родини. Израснала е в централна Гърция, до град Волос, на Пелион (митичния Полуостров на кентаврите), откъдето е поел за своето пътешествие древногръцкият кораб «Арго» с Язон и аргонавтите. От 8-годишна пише стихове на гръцки език, има много публикации и литературни награди. От 18-годишна създава поезия и на български език, защото все повече я тегли към северната й родина.
"Има нещо много по-мило и родно, нещо приветливо и някак доверително в българската среда. А когато си в началото на жизнения си път, изпълнен с безбройни мечти и надежди, най-ценно упование е усещането за тази топла човечна простота, характерна може би само за българския народ. Своето "благодаря" към него втъках в стиховете си." - казва авторката.
"През огъня – към светлината" е първата й книга на български.

Виктория Катранова

В пропастите помежду ни

В новата стихосбирка на Виктория Катранова  „В пропастите помежду ни” поетесата продължава да разплита  кълбото на чувствителното си светоусещане, за да поведе читателя като нишката на Ариадна над пропастите, през които трябва да пренесем любовта, без която не можем. Новата книга на Виктория Катранова доказва по неоспорим начин, че първата й стихосбирка „Както само аз умея” не е била фалстарт, а едно категорично начало, което ще продължава своя поетичен маратон, за да достигне до върховете на българската поезия.

Евтим Евтимов

Отец Паисий обикаля още…

Да, това е новата книга на „поета на виното и любовта”, но в нея ще откриете не „любовни” стихотворения, а поетични творби, които ровят в раните на миналото и настоящето, за да ни изправят пречистени пред бъдещето. Включени са безусловни „класики” като „Паисий обикаля още” и „Крепост”, както и други шедьоври на поета. Макар и „нелюбовни”, те също са пропити от любов – към всичко онова, което ни прави българи и хора. Вижте другото лице на големия български поет Евтим Евтимов.
Стихотворенията в тази книга ребром поставят пред всеки от нас въпроса: „Дали съм българин или не съм?”. Не само по-новите, но и тези, писани преди десетилетия, продължават да звучат удивително актуално, като и до днес проверяват българската кръв и отговорност пред бъдещето.

• Световни бестселъри        
  • Ян Гиу
  • Том Егеланд
  • Други
• Руски бестселъри        
  • Сергей Алексеев
  • Александър Бушков
  • Сергей Минаев
  • Марина Юденич
  • Анна Данилова
• Световна проза        
  • Класика
  • Съвременни романи
• Исторически        
  • Документални/
    Биографии
    
  • Романи
• Научнопопулярни
• Българска проза
• Българска поезия
• Подаръчни издания + CD
• За тийнейджъри
• За училище        
  • I-IV клас
  • Помагала по БЕЛ
    V-XII клас
    

Евтим Евтимов, Романьола Мирославова

Младо вино

Антологична книга с любовната лирика на Евтим Евтимов и Романьола Мирославова - двама поети, свързали своя житейски и творчески път. Те намират вдъхновение един в друг, от което се раждат вълнуващи стихове, някои от които бързо се превърнаха в съвременна класика («Жена на балкона», «Младо вино», «Искаш ли да съм лоза», «Македонска благословия»...). Освен тях в книгата са включени и съвсем нови, непубликувани досега стихове.

Ирина Захару

Ненастъпило време

Дъщеря на българка и грък, Ирина Захару израства и живее в Гърция, но особено силно усеща българските си корени. Създава стихове, близки до поетиката на класическата българска поезия и символизма, но интерпретиращи съвременни теми – за родината, проблемите на днешния човек, духовността, любовта…

Помолих земята за теб,
да бъде дъгата ú мост...
и спомних си, сякаш в завет,
как повиках те в пролетна нощ...

В небето потърсих звезда –
падаща, топла, безсмъртна...
В нея да вярвам, че пак
ненастъпило време ще върна...

Стих да прошепне нощта,
песен в душата да върне...
И мост от сияйна дъга
нашта любов да прегърне.

Виктория Катранова

Музикалната кутия

"Знаете ли какво е музикална кутия? Ей такова едно нещо, ювелирно изработено, с инкрустации, с обков, направено от добро дърво, а когато отвориш капачето му - разсипват се кристалните звуци на някоя стара мелодия, която обаче винаги те хваща за сърцето. Отворете „Музикалната кутия“ на Виктория Катранова. Няма да съжалявате. Просто ще си я държите на нощното шкафче, за да ви е винаги под ръка, когато душата ви има нужда от пречистване."

Маргарита Петкова

Това е третата стихосбирка на талантливата съвременна поетеса, събрала най-новите й звънливи, искрени, лаконични и дълбоко интимни стихове.

Виктория Катранова

Както само аз умея

"Виктория Катранова е познато и обичано лице от екрана. Сега е ред да опознаете и заобичате душата й, вградена в откровената й поезия, нотирана от синкопите на сърцето. Акордите са и мажорни, и минорни. Темпото е ту меланхолично, ту виртуозно препускащо, но в музиката й от думи няма нито един фалшив звук. Стиховете в тази книга ще докоснат най-фините струни на човешката душа, за да зазвучи във всеки от нас могъщата симфония на любовта. А това Виктория Катранова наистина го умее."

Маргарита Петкова

Валя Василева

Приеми ме, Любов

"Омръзнаха ми мнимите новаторства и прекаленото биене по гърдите на самозванци за слава. Тази жена създава поезия, много по-интересна, по-оригинална и пише самобитно, неповторимо, с ръка на сърцето и с усмивка на лицето. Тя не обича красивия фалш нито в поезията, нито в живота си. Търси отговори на много въпроси и ги намира в досегашното си битие. Тъкмо от този извървян път може да направи нещо много повече от това, което правят другите."

Евтим Евтимов

Виктория Катранова

Нова страница отварям

"Кога човек разбира, че трябва да затвори една страница и да отвори нова? Може би след години на заблуда, може би след най-прекрасно изживените мигове, а може би просто се събужда една сутрин и животът му нашепва – да започне на чисто.
Виктория Катранова вече е доказала със своята поезия, че краят е просто ново начало и с тези 50 безименни стихотворения тя отново влиза в сърцата на своите читатели, за да сподели с тях, че:

          "Новото – готово,
          старото – издиша.
          Вече – честно слово –
          друг роман ще пиша."

Прочетете го! И чакайте продължението."

Маргарита Петкова

Радосвета Миркова

Недописана луна

Цяла нощ
писах
страховете си...

Луната –
недописана
и съвършена...
безкрайна
и начална...
деликатна
и скандална...
ме попита –
какъв е смисълът?

Поезията?!

... Оцеляване.

Маргарита Петкова

Подсвирквайки – към Голгота

"Тази жена е научила много хора (сред щастливците съм и аз),  че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато най-много те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия.
И ако от живота не винаги произтича поезия – от поезията є непременно произтича живот. Най-неоспоримото доказателство, че любов и живот са синоними, съществува точно в тази книга. „От любов, е знайно, никой не умира. Впрочем, а без нея – има ли живот?”
И ти става едно безстрашно и дори едно красиво... при мисълта за смъртта. Защото по Маргаритенски към Голгота се тръгва „подсвирквайки”."

Камелия Кондова