Марина Юденич в България

Авторката, която превърна трилъра в литература от висока класа, пристигна в България за премиерата на романа “Сент Женвиев дьо Боа”. Жена с аристократичен произход, невероятно интелигентна и харизматична (както я определи Слави Трифонов при гостуването й в неговото шоу), тя се оказа и много земен, непосредствен човек. Марина Юденич се срещна с много свои почитатели в книжарница “Хеликон”, гостува в популярни телевизионни предавания.



Марина Юденич е най-нашумялата в момента руска авторка, чиято слава вече се простира извън границите на Русия, където романите й са продадени в милиони екземпляри. Само бестселърът й “Сент Женвиев дьо Боа”, по който ще заснеме филм носителят на “Оскар” Роман Полански, е продаден в 3 млн. екз. Преведен и издаден е във Франция и САЩ. Специално за едно от водещите американски издателства тя написва 2 романа с общи герои – единият за построяването на нов “Титаник”, а другият за Дракула. Досега има 13 творби. Киното и телевизията също посягат към тях. Първата й повест “Гост” е филмирана. Сега предстои и заснемане на сериал по “Антикварят”.
Тя е не само жена с аристократичен произход, но и аристократка по дух. Невероятно интелигентна и очарователна, тя стопява всякакви дистанции, въпреки факта, че живее и пътува сред лукс. Завършила е Московската юридическа академия и психология в Сорбоната в Париж. Работила е като шеф на пресслужбата на президента Елцин. Водила е популярни телевизионни предавания, което е дало повод да я наричат руската Опра Уинфри. Считана е за най-интелигентната руска авторка на трилъри, но сред почитателите й са и хора, които имат по-сериозни изисквания към литература.
Книгите й са истински моден писък в различни страни по света. Но са и нещо повече – истинска литература от най-високо качество. У нас са издадени “Антикварят” и “Сент Женвиев дьо Боа”. Предстои излизането и на други – “Датата на моята смърт”, “Дан за ангелите”...


Впечатленията на писателката от България

“Пристигнах по покана на издателство “Персей”, за да представя "Сент Женвиев дьо Боа". Срещнах се с много читатели и журналисти. В думите, в отношението им усетих толкова топлина, че се почувствах много уютно, сред приятели. Явно вече читателите познаваха “Антикварят”, познаваха стила ми, защото се интересуваха от подробности около реалните факти в книгите ми. Почувствах се като у дома си. Всичките се грижеха за мен с обич и приятелско чувство. Разгледах забележителностите на София, видях храма “Александър Невски”, площад “Славейков”, Софийския университет... Но най-силното ми изживяване беше при посещението ми на Рилския манастир. Бях слушала много за него от свои познати, чела съм в пътеводители, че това е свещено място. Но когато го посетих, усетих такава силна енергия, каквато съм усещала само на Божи гроб в Йерусалим на православния Великден. Запалих свещи в централния храм на манастира, поклоних се пред мощите на св. Иван Рилски, получих благословия от свещеника в храма, който освети иконата на светеца, която ми подари българският ми издател. След това се изкачихме сред огромните величествени стволове на дърветата до гроба на светеца. Успях да премина през пещерата, за която ми казаха, че през нея трудно може да мине човек с грехове. Явно моите грехове не са толкова много или са простими, щом успях да се промъкна през тесния отвор. Измих се и с водата там, за която казват, че пречиства от лошото. Беше едно наистина незабравимо изживяване.”


Интервю с Марина Юденич

- Вие сте популярна, книгите ви четат милиони читатели, сред елита сте не само на Русия, но и на Европа. Щастлива ли сте?
- Да, щастлива жена съм. Постигнала съм много неща, за които други могат само да мечтаят. Имам признание, популярност, милионна аудитория. До себе си имам и мъж, който държи на мен и ме обича. Това са все неща, които не могат да не те накарат да се почувстваш щастлив.
- И все пак сигурно имате още мечти, които очаквате да се сбъднат?
- Да, мечтая дъщеря ми да ме направи баба. Тя завърши колеж в Англия и сега работи в света на модата. Но там, както знаете, малко от мъжете са истински мъже, което възпрепятства осъществяването на мечтата ми да стана баба. Надявам се все пак тя да срещне мъжа, с който да прекара живота си.
- На колко години е?
- На 24. Все още е млада.
- Имате три брака. Вие дълго ли търсихте мъжа на живота си?
- Може и така да се каже. Първият ми брак беше по любов, но не продължи дълго, защото мъжът ми искаше да ме превърне в домакиня и ме ревнуваше от работата ми. И аз избрах пред брака свободата да се занимавам с нещата, които обичам. Бях радиожурналист, после телевизионен. Заснех първия филм за войната в Чечня. Имам и награда за най-добър документален филм.
- Какъв е той?
- В него се разказва за журналисти, загинали по време на работата си. През декември 1993 г., когато Върховният съвет застана срещу Елцин и излязоха танковете, се намирах в центъра на събитията. Куршумите направо летяха покрай нас. Реших да направя филм, посветен на журналистите, загинали по това време. А те бяха около двайсетина души. Събрахме всички кадри, които бяха заснети в Москва. Включихме и стряскащите кадри, в които един френски журналист заснема собствената си смърт. Камерата пада от ръцете му, но продължава да работи и обективът случайно се насочва към самия журналист, който е прострелян и умира. Филмът се казва "Възпоменателен репортаж" и получи златния медал на ЮНЕСКО. Два месеца по-късно ме поканиха да работя при президента – първоначално като шеф на екипа, който подготвяше изявленията му в медиите, а после като шеф на пресслужбата му.
- А вторият ви брак?
- Той беше просто приятелска услуга.
- Как се запознахте с настоящия ви съпруг?
- Това стана през 1998 година. Запознахме се, харесахме се, излизахме заедно. Тъкмо тогава бях написала и първата си книга – повестта “Гост”. Знаех, че е известен фотограф. Но по-късно разбрах, че е издател. С известно неудобство му казах: “Знаеш ли, имам една книга в компютъра. Може ли да й хвърлиш един поглед?”. Той я погледна по диагонал и реши: “Ще я издам. Ако има успех, това ще бъде успех за двама ни. Ако няма – нищо, ще приема, че съм направил подарък на любимата си жена”. И той я издаде. Разграби се буквално за дни...
- Къде живеете?
- Живеем в околностите на Москва, където е по-спокойно. Имаме къща там. За мен е от значение къде живея, защото пиша нощем, когато е тихо и мога да се съсредоточа напълно. Подобни условия няма в центъра на Москва, където например живее майка ми. Там по всяко време на денонощието е шумно – по улиците, в сградата, където е апартаментът й. Там асансьорът денонощно се изкачва и спуска нагоре надолу...
- Кога разбрахте, че трябва да станете писател?
- Бях първо журналист. Влечеше към журналистиката. Щом завърших училище, избягах и отидох на строежа на БАМ, Байкало-Амурската магистрала. Сега момичетата бягат в Холивуд, но тогава можехме да бягаме само към БАМ. Когато пристигнах, се изсмяха – бях такава дребничка, слабичка, а идвам да строя магистрала. Изпратиха ме в местната малотиражка. Правехме я трима души. Двамата бяха началници и не пишеха, така че аз правех целия вестник - от начало докрай. После се върнах в Москва, но не кандидатствах в журналистическия факултет, въпреки че имах препоръка за там, а влязох да уча право. През 1989 г. в радиостанция "Юност", която беше страшно популярна, водех четиричасов сутрешен блок. После отидох в телевизията. Мечтата на всички радиожурналисти е да работят в телевизията и ако някой ви каже обратното, не му вярвайте. Направихме своя телекомпания "Център" - за сериозни журналистически разследвания.
- Явно журналистиката и фактите, които знаете, ви помагат в създаването на романите ви. У нас са много популярни романите ви “Антикварят” и “Сент Женвиев дьо Боа”. Какво в тях е истина?
Те са художествени произведения. И все пак много факти и герои в тях са истински. По принцип вземам за основа реални истории, но събирам няколко в една.
-Има ли такава фатална картина, около която се завъртат толкова трагични съдби и събития, описани в “Антикварят”?
Има такава картина. И тя е на стената ми вкъщи. Неин автор е Иван Крапивин. И всичко започна с нея. Аз колекционирам руски портрети. Един ден ми се обади една позната, която има антиквариат, и ми каза че разполага с един портрет, който вероятно е ранен Крапивин, но експертите не гарантират това. Той е бил крепостен художник и е известно, че когато е живял при граф Морков, е нарисувал такава картина. Отидох да видя портрета. На него беше изобразено едно момиче. Моментално се влюбих в картината и я купих. И започнах да издирвам кое би могло да бъде нарисуваното момиче. И стигнахме до извода, че това би могла да бъде една актриса от крепостния балет на графа. Не зная дали това е било така или не, но историческите нишки водят към това.
- А криминалната линия на романа, осеяна с толкова трупове и кръв, свързана ли е с портрета, за който разказвате?
Тя донякъде е измислена. Макар че през 70-те години на ХХ век наистина са се извършвали такива бандитски обири и престъпления заради колекциите на известните антиквари. И тогава съветският партиен елит наистина се е занимавал с колекционерство. Навремето бях близка със снахата на един от бившите министри на вътрешните работи. Тя беше страстен колекционер на антикварни вещи и стари портрети и ми разказваше страшно много такива истории. И затова историята, която разказвам в “Антикварят”, е много близка до истината. А колкото до една от основните героини на романа – богатата старица, имаше такава прекрасна жена в Петербург. Тя се казваше Вера Николаевна Голод и наистина завеща богатата си колекция на града. Направи това, защото много пъти я бяха ограбвали. Тази история също е истинска.- А истинските герои и истории в “Сент Женвиев дьо Боа”?
- Много са. Част от действието се развива във Франция, където съм живяла, следвала и много обичам. Описвам любими места не само в Париж, но и в Довил. Реална е и холивудската звезда, която се появява на страниците на романа.
- Коя е тя?
- Не бих желала да се публикува кой е този актьор. Той е страшно популярен, една от най-големите звезди на Холивуд е, но впечатлението ми от него не беше много приятно. Такъв съм го описала и в романа. Бях отседнала в най-шикозния хотел на Довил. Чувствах се изморена и реших да отида в басейна. Бях известно време сама, когато се появи той – едър, с провиснал корем. Отдалеч го взех за руска мутра, и прическата му беше такава – къса подстрижка. Но когато един от прислужниците го нарече с фамилията му, веднага го разпознах. Той дойде до мен, поговорихме, но не бях особено очарована.
- Други реални хора има ли в “Сент Женвиев дьо Боа”?
- Има. Например Куракин, който е потомък на руски дворянски род, избягал в Париж след революцията от 1917 г. С Куракин често се шегуваме, че съм го “убила” в романа. А той си е жив и здрав...
- Много интересен е образът на чеченския генерал Беслан. Той реален човек ли е?
- Да. По времето когато снимахме документален филм за Чечня се запознах с Аслан Базанов, който е първообразът на Беслан в романа. Той първо се би на страната на чеченците, а после премина на страната на федералните власти. Беше полеви командир. Изглеждаше ми ужасен фантазьор, снимаше се на танкове, на БТР-и, ходеше с кожени ръкавици, целият окичен с оръжие. Но когато започнах да разговарям с него, се оказа, че е много по-дълбок човек, че в него се води вътрешна борба.
- Романът ще бъде екранизиран от Роман Полански. Как се роди идеята за филма?
- Жената на Полански - актрисата Еманюел Сение от филма “Горчива луна”, много харесала книгата и я дала на мъжа си. Той я харесал, но смята, че сюжетната линия, свързана с Чечня, не трябва да влиза във филма, а да остане само мистиката. Това си е негово виждане. Той купи идеята на романа.
- Познавате ли и други знаменитости, живеещи във Франция?
- Да. Често ме канят на модни ревюта, приеми. Познаваме се с Пиер Берже, човекът на Ив Сен Лоран, който изцяло движи нещата му. Той много хареса “Сент Женвиев дьо Боа”, дори позна, че съм “облякла” героинята си Ирен (когато тя е в Довил) в рокля на Ив Сен Лоран.
- А какви са впечатленията ви от България?
- Винаги съм била влюбена в България. Още от дете, когато идвах няколко пъти на почивка с родителите си във Варна. Но сега я виждам променена. Сигурно и за един българин Русия ще изглежда променена, ако от години не е ходил там. Тук се почувствах като у дома си. Посрещнаха ме с топлота и обич. Не знаех, че имам толкова много почитатели в България. Чух толкова приятни неща за мен и на книгите ми.
- Какво ви направи най-силно впечатление?      
- Определено Рилският манастир. Слушала съм много за него, чела съм. Когато го посетих, усетих такава силна енергия, каквато съм усещала само на Божи гроб в Йерусалим. Успях да премина през пещерата, за която ми казаха, че през нея трудно може да мине човек с грехове. Явно моите грехове не са толкова много или са простими, щом успях да се промъкна през тесния отвор. Измих се и с водата там, за която казват, че пречиства от лошото...
- А вярно ли е, че първата ви любов е бил българин?
- Да. Той беше първата ми зряла любов, но си остана чисто платонична. Беше доста по-голям от мен.