Изабел Уерѝ представи наградения си роман "Мерилин обезкостена"

Пленена от читателското внимание си тръгна носителката на наградата на ЕС за литература Изабел Уери. Белгийската писателка, актриса и певица взе участие в представянето на българското издание на романа си "Мерилин обезкостена" (изд. "Персей"). Той е включен в поредицата "Новите литературни гласове и творческото наследство на творческа Европа", получил подкрепата на програма "Творческа Европа". Писателката пристигна със съдействието на Валонския регион/ Брюксел. Участва в тв и радио предавания, даде интервюта за медиите.
На специалното представяне на наградения й роман в Чешкия център в София (съорганизатор на събитието) Изабел Уери прочете откъс от книгата си и дълго и непринудено разговаря с читателите, препълнили залата. Разказа за кредото си като човек и творец, вдъхновено от Брехт, за свободата, любовта и щастието, които движат живота. Книгата й е провокация към традиционните ни разбирания за литературата и чертае нови пътища за развитие на прозата - предупреди издателят Пламен Тотев, а преводачът Румен Руменов разказа за няколкомесечната си работа по превода на романа. "Това е текст, с какъвто не се бях сблъсквал досега" - сподели той. Изабел Уери експериментира с езика и показва артистично пренебрежение към пунктуацията. Поели провокацията, гостите на премиерата оформиха дълга опашка за автографи върху българското издание на книгата.

За какво се разказва в книгата?

Действието се развива на остров Фалстер, в дома на мелничаря Якоб Клаусен, където привлекателната слугиня Лиза се грижи за болната му жена. Забелязвайки какви огнени погледи й хвърля Якоб, хитрата и по селски пресметлива Лиза си поставя за цел след смъртта на съпругата му да стане господарка на мелницата. И тя ще направи всичко, за да го постигне. Подобно на мелничния механизъм тази корист безпощадно завъртва и смачква няколко човешки живота, понасяйки ги във вихър от ревност и страст, престъпление и изкупление.
Човек като че ли винаги е обречен на фатална зависимост от незримо присъстващите около нас тайнственни и враждебни сили, символ на които е мелницата. Но може и да има шанс да се избави от този капан, ако пречисти душата си... Това е посланието на този вечнозелен класически роман, излизащ в поредицата „Световна класика“ на ИК „Персей“ и включен в проект, подкрепен от програма „Творческа Европа“ на ЕС.

За автора

Носителят на Нобелова награда за литература Карл Гелеруп принадлежи към големите датски писатели, развили се под влиянието на литературния историк и критик Георг Брандес. Роден е в семейството на свещеник през 1857 г. в Южна Зеландия, Рохолт. Когато е тригодишен, баща му умира и с майка му се преместват в Копенхаген при братовчед й, който е писател. Първоначално Карл учи теологически науки в университета, но след това започва да посещава лекциите на Георг Брандес. Удостоен е с университетски златен медал за трактатта си "Наследственост и морал". По същото време има връзка с омъжена жена - Евгения Хойзингер, която не след дълго се развежда и двамата се оженват. Тя е германка и скоро след това се преместват да живеят в Дрезден, където Гелеруп живее до смъртта си. Започва да пише книгите си на немски език, а след това сам ги превежда на датски. Затова в не по-малка степен творчеството му принадлежи и към немската култура.
Първият му роман "Идеалист" излиза когато е 21-годишен. Освен романи пише стихове, драми и пътеписи. Най-голямото му постижение в жанра на реалистичния психологически роман е "Мелницата". Но в това произведение се прокрадват и чертите на символизма. Книгата има невероятен успех - и сред критиците, и сред читателите. Друг от известните му романи е „Поклонникът Каманита“, който описва борбата за примирение на влюбения Каманита с несправедливо отнетата му възлюбена Васитхи, която по-късно отхвърля светския живот и става будистка монахиня.

За преводача

Неда Димова-Бренстрьом е родена на 09.10.1983 в Пловдив. Завършила е скандинавистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и психология в Швеция. Сред преводите й са известни романи на Стиг Ларшон, Йенс Петер Якобсен, Лине Кобербьол, Ян Гиу, Камила Лекберг, Томас Енгер и др.