Ненадминат психологически трилър от автор с оригинално въображение, с ярки, незабравими персонажи, вълнуващ и скорострелен сюжет и безмилостна развръзка, която ще ви остави без дъх. Криминална проза от най-висока класа. Когато частният детектив Карл Кейн разбира, че полицията ще направи всичко възможно, за да не открие жесток убиец, той трябва да разчита единствено на собствените си способности.
Един от най-големите скандинавски бестселъри през последните години, издаден в над 20 страни.
Силната връзка на десетгодишния Флин с майка му е подложена на изпитание, когато при тях пристига мистериозната му по-малка полусестра Линда „с атомен заряд в светлосиньо куфарче”. Бащата, който преди години е напуснал Флин и майка му, е починал. Втората му жена е наркоманка и не може да се грижи за дъщеря им. Затова майката на Флин решава да приеме Линда в малкото им семейство, въпреки че им е трудно да си го позволят. С влизането си Линда преобръща наопаки техния обикновен и добре подреден свят. Грижейки се за момичето, майката вижда отражение на собственото си минало. За Фин Линда е като воденичен камък на шията, но това е и възможност да понесе отговорност и да бъде бащата, който той никога не е имал…
Книга, която те кара да се смееш и да плачеш. Това продължава не само след като си затворил и последната й страница, а и седмици по-късно. „Детето чудо” е съвършеният шедьовър!
Dagsavisen
Криминален роман, в който възкръсва духът на Реймънд Чандлър - с виртуозния сюжет, изключително богатия език, убийствената ирония и пъстротата на сленга и жаргона.
Съпрузите Лайла и Рони Улсен са частни детективи, занимаващи се с лов на неверни съпрузи. Между пиянски запои и лични трагедии те изкарват хляба си, ровейки се из кирливите ризи на „порядъчните граждани”. Но една съдбовна сутрин са разтърсени от вестта, че техният приятел Бернард Линдквист – журналист и писател, е намерен мъртъв в леденостудените води на пристанището в Хамбург. Лайла претърсва дома на Бернард и открива папка с надпис „Очите на Сталин”, в която има един-единствен лист с ключови думи и колона с имена. Съпрузите не могат просто да стоят със скръстени ръце и да чакат официалното разследване да даде някога резултат. Още повече, че бащата на Бернард е намерен с разсечена глава. Преди смъртта си той е получил от сина си картичка с текст: „Очите на Сталин все още не виждат”. Явно приятелят им е бил по следите на нещо голямо. А още по-явно е, че този път съпрузите си имат работа с други тип престъпници от тези, с които обикновено общуват. Защото за тези човешкият живот не струва нищо.
Лайла и Рони отпрашват за Хамбург, където ги очакват още един труп, недоверчиви ченгета, настръхнали охранители и професионалисти от тайните служби. А навсякъде, където тайнствените думи ОЧИТЕ НА СТАЛИН се появят, предизвикват насилие и мигновена смърт...
Разтърсваща история за грях и гордост, видяна през очите на едно седемгодишно момче. Един от най-силните романи в съвременната канадска литература, издаден в 26 страни. Бестселър № 1, задържал се в класациите в продължение на 75 седмици! Продуцентите на “Имало едно време в Америка” заснемат минисериал с участието на София Лорен и Крис Кристоферсън.
В провинциална Италия хората не прощават на тези, които са различни от тях и не се съобразяват с неписаните правила на живота тук. Катерина, майката на 7-годишния Виторио, е такава и плаща скъпо за това. Но е горда и вярва, че е свободна и че има избор.
Завладяващ разказ за силата на човешката воля и стремежа към изкупление. Историята на съзряването на Виторио Иноченте, пристигнал в Новия свят след смъртта на майка си. Отношенията с мрачния му и саможив баща са напрегнати, но в него се събуждат неочаквани чувства към природената му сестра Рита.
Изключително емоционален, вдъхновен роман – „Сънди Телеграф”.
Забранените аспекти на желанието и копнежът към това, което не е за разкриване. След смъртта на баща си Виторио Иноченте отново се среща с доведената си сестра. Отначало те са сдържани един към друг, но постепенно неизказаното между тях изплува на повърхността, за да ги подтикне към поредицата от събития, които накрая принуждават Виктор отново да се завърне във Вале дел Сол, откъдето е започнала цялата история. Там, откъдето преди двадесет години е потеглил за Америка, той се опитва да се противопостави на миналото си, на тайните и разкритията.
Какво се случва на Цариградския друм – трасето на някогашния римски път Виа Милитарис, днешната магистрала Белград-Ниш-София-Истанбул, пътят, който свързва Изтока и Запада? В днешни дни и преди повече от два века? Какви тайни крие този царствен път?
Чрез едноименния роман на съвременния сръбски писател Братислав Петрович, можем да надникнем отвъд тези тайни, да се пренесем в епохата на османското робство, еднакво тежко за сърби и българи, да узнаем една легенда – тази за тайнствените съкровища на легендарния хайдутин поп Мартин и неговия побратим Вълчан войвода. Легенда, неразбулена и до днес, която все още амбицира иманярите да търсят заровените съкровища, да разпространяват тайни карти, и рушат светини в преследване на митичното злато. Това ни разказва авторът, с едно неподправено писателско любопитство, с нетрадиционен поглед върху легендата, пречупен през неговата жизнена философия и безспорен белетристичен талант.
Как тази легенда се свързва с една съвременна, почти криминална случка, чието действие се развива отново на Цариградския друм, ще узнаете, когато разгърнете страниците на книгата.
Модерен роман за един живот, за една събуждаща се жена, за възхищението от живота, стигащо дори до силно желание за двойственост, за откриването на любовта и свободата. Това е разчленяване на душата на едно момиче през три стадия от живота му, пътуване сред мислите на Мерилин. Тя споделя размишленията си, откритията си, търсенето на перфектната любов, срещите си. Мерилин се раздвоява, изследва половете, формите. А след това идва времето на посвещението, на пълнотата, на успокоението, срещите с мъката, конфронтацията със смъртта, с Господ.
Авторката спряга живота във всички времена, съгласува щастието и любовта в множествено и единствено число, без ограничения и без да я е грижа за правописа и общоприетата пунктуация. Тя жонглира с думите, за да създаде един модерен, съвсем нетрадиционен стил, понякога грапав, но никога невинен.
Романът печели Наградата за литература на Европейския съюз (2013). Българското издание е част от поредица, подкрепена от програма "Творческа Европа" на ЕС.
Трейлър на книгата и повече информация.
Чехословакия, 40-те години на ХХ век. Дирейки спасение, на Естер й се налага да тръгне с непознатия Томаш като негова съпруга, в търсене на безопасно място в провинцията. Тяхната история снима режисьор, който решава да имитира реалния живот, създавайки филм без сценарий, в който актьорите научават историята и своите роли в движение, по време на снимането. Но тези персонажи започват свой собствен живот. В забутано селище, където всички пътища са отрязани, Томаш и Естер Воржда заживяват заедно с помощта на вдовицата г-жа Немцова.
В края на 60-те години на ХХ век Ян, синът на Естер, е студент в Прага. Потресен от самозапалването на съименника си Ян Палах, той бяга в Швеция. Там среща предизвикателната Шещин и се оженва за нея.
След още 20 години дъщеря им Гунила отива в родния град на баща си в Чехия, за да открие себе си...
Съдбата на измислените герои става по-истинска от самия живот. Нишките на историческите и личните събития се преплитат, потапяйки читателя в действителност, където фикцията се явява главният герой, а развръзката е забулена някъде в ненаписания сценарий.
Романът е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз. Българският превод е включен в поредица на ИК "Персей", подкрепена от програма "Творческа Европа" на ЕС.
Катри Липсон (р. 1965) е по образование лекар, но винаги е обичала да пише: приказки, разкази, стихотворения, пиеси, романи. Нейният дебютен роман „Космонавт“ е номиниран за наградата „Финландия“ (2008) и печели Наградата за дебют на „Хелсингин Саномат“. Нейният втори роман, „Продавачът на сладолед“, е удостоен с Наградата за литература на Европейския съюз (2013), присъждана на най-талантливите изгряващи автори в Европа.
С лирична, красива и вълнуваща проза се представя в тази книга една от най-награждаваните авторки на Германия днес. Носителка е на Наградата за литература на ЕС, на литературните награди на Лихтенщайн, Конрад Аденауер, Кранихщайнер, Херман Ленц и Еберхард Шьок за създадени образци на красив немски език.
Пеперуди, бадемови и смокинови дървета, пищната зеленина на средиземноморския пейзаж заедно с безкрайната синева на августовското небе над Далмация – в разказите на Марица Бодрожич те са дълбоко свързани с времето на невинността, което е част от всяко детство. Това време се отразява във фигурата на дядото – селския звънар, който е бил готвач при партизаните, а в края на Втората световна война е отказал да застрелва немски военопленници. Когато умира, епохата на югославския мир свършва, избухва война. Въпреки това в докосващите сърцето разкази на Бодрожич се усеща полъхът на оптимизма, топлотата и надеждата, галещ хората като ръката на най-скъп човек.
Преводач е Ваня Пенева.
Трогателна история за двама бегълци, които минават през ада на Егейската епопея. Трагедията кулминира след смъртта на съпруга, когато възниква въпросът за доказване на семейното им съжителство. Вдовицата и децата попадат в жестокия водовъртеж на съдебните институции. Написан майсторски, романът се чете със сълзи в очите. Авторът представя реалната картина и премълчаната истина за страданията на хилядите егейски македонци в онези размирни времена.
Книгата е спечелил „Рацинова награда” за най-добър роман (2014).
Паскал Гилевски е един от най-известите писатели, преводачи и културни дейци в Македония. Носител е на литературни награди от родината си, Франция и Гърция.
„Остани, ако можеш. Замини, ако трябва” е роман за бунта на четирима младежи срещу идиличния, спокоен и сигурен свят, в който живеят. Дълбоко в сърцата им са скрити потулени тайни, плахи чувства и неизказани мечти. Но те си мислят, че са отегчени от живота, без наистина да са се сблъскали с него. Затова бягат на единственото място, което смятат, че може да ги научи да живеят истински. Но дали няма тази тяхна крачка да бъде последна, а животът им да се превърне в трагедия?
Въздействащ с емоциите си роман за съзряването, за скъсването на пъпната връв с детството и за болката, от която никой не е застрахован. Хелга Флатлан ни води през съдбите на героите си по неочаквано нежен и интригуващ начин, като ни кара да се замислим колко съдбоносни са изборите, които правим в живота си.
Ако искате да прочетете качествено четиво, което ще помните дълго време, това е романът „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва”, един от най-зрелите дебюти в днешната европейска проза.
„Кратка теория за пътуването и пустинята” се чете бавно – и така усещаш многото й вкусове. И горчивината, и сладостта, и забравата, дори надеждата... Тези шест разказа представят един нов поглед към самия литературен жанр на разказа. Имат в себе си фолклора на приказката, но заедно с това притежават магията на мита. И въпреки това разказват за съвременни хора, за нещата, които и на нас се случват.
Героят от „Частици” живее с двете си възлюбени в каравана. „Насърчаване на читателя да разказва” пък е за двама братя, които делят една жена. Любов има и в „Алиен” – стопила се обаче в страха от грешка, от прегрешение. Хайки си има проститутката Тина. Риа е на 81, но кой казва, че жените не живеят на тази възраст!
Съблазнителките, сънищата и пустинята – това са образите, които сглобяват цяла картина от шестте разказа в „Кратка теория за пътуването и пустинята”. Вместо сюжети обаче на преден план излизат емоциите на всеки един от героите. Затова и пустинята се превръща в символ на сантименталната ни пустота. Морето пък е непрекъснатото движение на света, бягството му от силата на идеята.
Шестте разказа на Крусат сканират човека и се превръщат в карта на нашите емоции. Но е важно как я разчитаме. На всяка истина противостои съновидение, илюзия. Кой е нашият свят, сякаш пита авторът.
Нагрети от слънцето, разтопени от любовта - такива са думите в тази книга. А истината идва, когато си в движение, когато нямаш време да мислиш, само чувстваш... Раздялата се превръща в път за постигане. На себе си, на любовта, на това „сега”, което винаги така ни липсва...
Романът е носител на Наградата на ЕС за литература.
Роман в стилистиката на Маркес и магическия реализъм, дело на един от големите съвременни испански автори.
Това е историята на три поколения от фамилията Ромеро-Барсена. Тръгвайки от нищото, те ще успеят да достигнат до най-високите нива на икономическото и социалното могъщество, благодарение на шеметния си възход във винарската индустрия. Сред слънчевата атмосфера на Андалусия Ромеро-Барсена се борят за любов, престиж и просперитет, а напрегнатите събития в живота им се вплитат със социалната, политическата и етичната реалност на ХХ век. Но историята за възхода им е и хроника на моралния упадък на някои от тях.
Хосе Мануел Кабалеро Боналд (р. 1926) е една от най-забележителните фигури в днешната испанска литература. През 2012 г. получава литературната награда „Сервантес“ заради творчеството си, „което обогатява испанското литературно наследство“. Романът му „В къщата на бащата“ печели Националната награда за литература на Испания. Писател и поет, той създава ювелирен литературен стил, сродяващ го с магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес.
Това е роман за съзряването, любовта и случайността, която се превръща в съдба. Вълнуващ, откровен и трогателен, той разказва историята на един млад човек. Детството е най-щастливият момент в живота му, когато опознава света и хората, среща и своята първа и най-голяма любов. Пакостливата, но ранима и чувствителна Ана се превръща в мечтата му за щастлив семеен живот сред вишнева градина. И когато загубва най-близкия си човек, единствено търсенето на изчезналата Ана ще може да го извади от черната тъма, в която попада. И той тръгва да я търси из Европа, докато не открива дирите й в Париж...
Фросина Пармаковска (р. 1985) е младата надежда на днешната македонска литература, която изживява истински възход. Авторка е на три книги. През 2015 г. романът й „Вишнева хроника“ е финалист за най-престижната литературна награда в Македония – „Роман на годината”. Книгата получава не само високата оценка на критиката, но и стига до сърцата на много читатели, докосва ги и ги прави по-добри и по-отговорни към собствената си съдба.
Романът е носител на Националната награда за литература на Испания (2011), както и на италианската награда „Стрега“ (2014).
„Време за живот“ е вълнуващ и дързък автобиографичен роман за драматичната връзка между баща и син, за тъжните моменти и опасните кръстовища в живота. Една смела и красива изповед, за която четящите хора по света говорят.
Художник бохем, бащата напуска съпругата и невръстния си син, за да води свободен живот. Майката обгрижва детето си емоционално и психически, но отсъстващият баща хвърля тежка сянка върху живота на момчето. Липсата му се отразява върху мисленето и душевния свят на сина, повлиява и гледната му точка към света.
Години по-късно, когато бащата се разболява тежко и му остават две години живот, синът е този, който му се отдава всецяло, пренебрегвайки дори собственото си семейство. В изтичащото време за живот двамата връщат лентата назад и преосмислят пътя, който са изминали, обременен от вината им един към друг. Бащата си дава сметка, че е могъл да бъде...
Добре дошли в пластмасовия тристаен – апартамента на една елитна проститутка. Целта ù е да стане още по-голяма професионалистка. Мечтата – собствена телевизионна поредица. Като наш гид ще ни заведе на най-неочаквани места. И при най-големите ни слабости.
„Пластмасов тристаен” е разказ от първо лице за това как най-древната професия се превръща в най-морална. Не многобройните секссцени са неприличното в тази книга, а фалшивите ни отношения. И очакванията, които имаме към другите.
Петра Хулова създава едни от най-успешните романи на съвременната чешка литературна сцена. Всяко заглавие, излизащо изпод перото ù, се превръща в събитие. Така е и с „Пластмасов тристаен” – книга, която създава нов речник на еротизма.
Романът е история за пътуване до същността на нещата, за духовния живот на една затворена държава и за проникване във вътрешния свят на индивида. Момиче от Финландия, живяло и следвало в Москва и отчаяно искащо да види древни скални рисунки в Улан Батор, споделя едно купе в Транссибирския експрес заедно с четиридесетгодишен мъж. Момичето мълчи, мъжът говори. Речта е шумна и безцеремонна: покълва от тежък жизнен опит и варварски мироглед. Мъжът е израснал на улицата, убиец, пребивавал в лагерите за криминално проявени, а сега на път за голяма строителна площадка. Момичето е негова пленница, от купето излизане няма, всичко трябва да се изслуша и види, твърде скоро ще бъде и преживяно по спирките.
Пътуването е кошмар и същевременно противно-красива история за израстване. Подправките й са силни. Роса Ликсом притежава майсторската дарба да описва миризми, вкусове, звуци, речеви отрязъци, предмети, храни, напитки и дрехи.
Роса Ликсом (1958) е сред водещите автори на Финландия. Учила е антропология и социални науки в университетите в Хелзинки, Копенхаген и Москва. С дебютния си роман Yhden y?n pys?kki (1985) печели наградата „Й. Х. Ерко“, а през 2011 г., с „Купе № 6“ - „Финландия“, най-престижната литературна награда в родината си.
Романът е номиниран за Наградата на Северния съвет, както и за най-голямата италианска награда - „Стрега" (2014), когато Роса Ликсом е финалист заедно с Георги Господинов („Физика на тъгата“) и испанеца Маркос Хиралт Торенте („Време за живот“), победител в надпреварата за тази награда.
За индианците змията е чувственост и емоция. Хладната им на допир, но изключително нежна кожа, се е превърнала в символ на емпатичност за първите обитатели на Америка.
В този свят ни пренася романът „Моята най-любима книга”. Чешката писателка Маркета Пилатова предлага да погледнем към света със змийски очи. И да видим, че онова, заради което от правека смятаме змията за лоша, е всъщност в собствените ни сърца. Злото...
Необикновена бяла змия е затворена в Змийския институт, но тя има странната способност да се вмъква в хорските сънища. Едни повежда към истината за тях самите, други – към смъртта... Собственикът на института се опитва да заличи греховете си (незаконни сделки, наркотици, нереализирани амбиции) с помощта на Пахита, млада жена с индианско потекло, развила способността да чува и вижда змиите.
Елегантно и интригуващо написан, романът впечатлява с простичкия си изказ, който повлича със себе си вниманието на читателя. Историята на възрастен баща и 42-годишния му син, които излизат един следобед на разходка, показва на първо място таланта на Хакъл да разказва. Книгата печели читателя и с живия си диалог, и с търсенето (и намирането) на общи теми в живота с хората, които считаме за най-близки. Вместо отчуждение, „За родителите и децата” предлага сближаване. Романът събужда умението ни да общуваме – и едновременно с това да сме търпеливи, да прощаваме, да обичаме. „За родителите и децата” ни води към добро, а толкова малко книги го умеят истински в наши дни.
Романът „За родителите и децата“ превръща Емил Хакъл във водещ автор на съвременната чешка литература. Книгата печели авторитетната награда Магнезия Литера, а няколко години по-късно е и претворена в много успешен филм. Издадена е в много страни по света, като Полша, Холандия, САЩ, Германия, Италия, Швеция, Норвегия, Испания и Египет. Международната преса я оценява изключително положително, а водещият литературен критик на белгийския ежедневник De Standaard я провъзгласява за книга на годината (2009) в Белгия.
Романът излиза в поредицата на ИК „Персей“ „10 книги в контекста на европейския културен диалог“, получила подкрепата на програма „Творческа Европа“.
Още информация и трейлър на книгата
Нашата действителност е изтъкана от събития, свързани с тероризъм и насилие. Затова е откритие романът на Емил Хакъл „Истинско събитие” – в него чешкият автор показва родословното дърво на това уродливо явление върху европейския континент.
Действието в „Истинско събитие” се разгръща в няколко плана – един от тях разкрива подробности за терористичната организация RAF. Друг е посветен на интимните отношения между мъж и жена; трети – на трима приятели, които имат своите проблеми.
Хакъл смесва реалност и фикция, къса очертанията между публичността и интимното пространство, премахва дори времевите рамки. Всичко това помага на читателя да осъзнае непредвидимостта на събитията, когато говорим за постигане на цели чрез насилие, както и за начина, по който дигиталните технологии управляват живота ни.
Изключително добре приета от критиката, това е книга за липсващата комуникация помежду ни. Романът съдържа в себе си отговори, които са значими днес, а утре – жизненоважни.
Още информация и трейлър на книгата
Балканският отговор на Маркес и Кафка, така сръбската критика определя този роман, който е носител на Виталовата награда „Златен слънчоглед“ за книга на годината.
Беатрис прекосява цяла Европа, за да се добере до родното градче на баща си. От Лондон в Сърбия я връща волята на покойния вече родител – да продаде наследствените имоти.
Градчето я посреща с неспирен дъжд, който облича улици, сгради и хора в призрачен воал, сякаш иска да скрие нещо от нея. Но да скриеш нещо тук, е невъзможно. Издигнал крепостна стена от тайни около себе си, всеки е прозрачен за останалите, защото всички са обвързани един с друг с миналото си, с пороците и страстите си, с мечтите-сънища, които сънуват наяве. Беатрис пие вино, разговаря с домашния дух, унил като избягал папагал, и среща любовта. Но освен това присъствието й в провинциалния град като че катализира трагични развръзки на десетилетни интриги.
Още информация и трейлър на книгата
Разтърсващ роман за една любов - реална и изпепеляваща, преминала през изпитания и препятствия, през измяна, предателство и разкаяние.
Даниел и Тере се срещат и влюбват. Чувствата им са силни и спонтанни. Двамата прекарват щастливи мигове по време на почивка в девствена лагуна, сравнима с библейския рай - Едем. Но след това се сблъскват челно с живота. Тере прави научна кариера, която я отвежда в САЩ. Даниел се отдава на изкушенията, които ежедневието му предлага. Двамата се оказват слаби, за да защитят чувствата си, но любовта е по-силна и от самите тях.
Книгата е за това, че имаме предпоставки да бъдем щастливи, но изпускаме много възможности и така пропускаме моментите, които ни доближават до онова, което би могло да бъде раят. Драмата ни е в липсата на искреност, в това да не си способен да кажеш истината или да я изречеш наполовина. Така се превръщаме в същества, които само рушат - и любовта, и самите себе си.
„Малкото камъче за мравката е огромна планина, а самата планина е невидима за мравката.“
Романът „Реката на рая“ е най-значимата творба на Хосе Мария Мерино, оценена високо от критиката и читателите. С нея писателят печели едни от най-големите награди в Испания - Националната награда за литература (2013) и Наградата на критиката в Кастилия и Леон, а Ел културал и Ел мундо обявяват книгата за най-добър роман на годината.
Млад мъж е намерен да лежи в безсъзнание в покрайнините на Букурещ. Никой не знае кой е той и всички имат различна теория за това как се е озовал там. Своя има и красивата Юлия Маргулис. Но истината е, че докато Юлия живее в своето време – 1897 г., то Дан Крецу идва от бъдещето – XXI в. Без да може да си обясни как, той се е прехвърлил във времето, близо 100 г. назад, и се е озовал в един различен, приказен и зимен Букурещ, където веднага събужда подозрението на местните власти. В невъзможност да обясни откъде идва, той има късмет да намери приятели и дори да започне работа в известен вестник. Но изчезва икона и е предприето полицейско разследване, на фона на което се разгръща и една любовна история...
С този роман Йоана Първулеску (р. 1960 г.), писател, преводач и професор по литература печели Наградата на Европейския съюз за литература през 2013 г.
Още информация и трейлър на книгата
Хелън, Ошийн и Касандра са студенти в елитния колеж „Тринити“ в Дъблин. Те са млади, умни и красиви и живеят на ръба – секс, наркотици, бляскави партита, весели авантюри и анонимни връзки с непознати. На пръв поглед водят безметежно съществуване и живеят ден за ден.
Но вътрешният им свят е по-интересен и богат на конфликти от външния. Авторката на този забележителен роман се гмурка дълбоко под повърхността на евтините тръпки и изкуствения блясък, за да разкрие най-съкровените мисли, чувства и мечти на своите герои, извършвайки една своеобразна психологическа дисекция на днешното младо поколение. Спомени от детството се преплитат с изненадващо проникновени разсъждения върху живота и смъртта, любовта и загубата, старостта и младостта. Постепенно читателят осъзнава, че тримата главни герои в книгата не са просто самоуверени младежи, опиянени от собствената си неуязвимост и красота, а чувствителни млади хора, изтъкани от противоречия, изпълнени със страхове и комплекси, несигурни за бъдещето си и отчаяно търсещи своето място в света, хора като всички нас.
Безпардонно натуралистичният език, който младата авторка използва, допълнително засилва чувството за автентичност. Героите оживяват на страниците на книгата и този неподправен реализъм ни позволява не само да ги опознаем и разберем, но и да им съчувстваме и да ги обикнем, сякаш са наши приятели.
Талантливата ирландска писателка Елске Рахил с основание е сравнявана със светила на провокативната проза като Брет Ийстън Елис и Чък Паланюк, но без нихилизма на първия и цинизма на втория.
Прехвърлил се от XXI в XIХ в., Дан Крецу успява да се справи с подозренията, които буди, спечелва си приятели и започва работа в известен вестник.
Заместник-префектът на полицията Костаке Боереску харесва красивата Юлия, дъщеря на благородния и състрадателен д-р Маргулис. Но нейното внимание е привлечено от Александру Ливезяну, който се слави, че има власт над женските сърца.
Юлия се разболява тежко и изпада в кома, вследствие на което се озовава в ХХI в., в един твърде различен свят.
В нейното време обаче предстоят драматични събития. Подготвя се атентат срещу краля на Румъния Карол I. Неочаквано във вихъра на тази подмолна дейност се оказва журналистът Павел Мирто, влюбил се в мистериозната Елена.
Още информация и трейлър на книгата
„Срещу изкуството“ ни потапя в море от емоции, в сезоните на любовта, отчуждението, дори яростта. Редовете, които Томас Еспедал пише, ни отвеждат ту към баща му, ту към майка му или баба му. Съзнателно авторът обаче не слага преграда между отделните истории. Така „Срещу изкуството“ придобива формата на съновидение. На красива илюзия, част от която обаче е и тъгата.
Наричат Еспедал „създател на нова дневникова проза“. Сравняват творчеството му с това на Пруст. Медиите отбелязват и богатството на езика му, майсторското писане. Навсякъде в романите и разказите му се оглежда самият той. Автобиографичната нотка носи усещането, че сякаш авторът описва и нас самите. И ни повежда на пътешествие в собствения ни живот.
„Срещу изкуството“ е преведена на повече от 40 езика и е получила престижната награда на критиката в Норвегия. Според скандинавските медии това е една от най-важните книги, писани в последните десетилетия...
Още информация и трейлър на книгата
Млада, талантлива и предизвикателна, Йосефине Клоугарт (р. 1985) е най-ярката звезда в съвременната датска литература. Още преди да навърши 30 години, тя написва четири романа, посрещнати възторжено от критиката, два пъти е номинирана за престижната Литературна награда на Северния съвет и е носителка на Датската кралска награда за култура „Звезден прах“, връчвана от принц Фредерик и съпругата му на млади и иновативни творци от Дания и Гренландия.
„Един от нас спи“ е най-забележителната ѝ творба до момента. Това е модерен и поетичен роман за загубата във всичките ѝ измерения – загуба на дома от детството, на любовта, на идентичността. Героинята се е завърнала в дома на родителите си в провинцията сред зимния мраз и подлага на дълбоко метафоричен анализ мислите и спомените си след провала на две връзки с мъже. Същевременно домът вече не е дом, защото самата тя се е променила.
В този нестандартен, оригинален и провокативен със стила си роман читателят е въведен в ядрото на душевното състояние на героинята разказвач, която се разкъсва между загубата на мъжете, които е обичала, и тежкото заболяване на майка си – защото вероятно не е оправдала очакванията ѝ като нейна дъщеря.
Още информация и трейлър на книгата
Един от задължителните за четене романи на ХХI век. Макар че авторът отправя поглед назад, той разказва за събития и човешки съдби, които ни помагат да разберем кои сме ние и каква е посоката, която трябва да изберем в живота си.
Това е сага за раждането на модерния човек, жаден за живот, преследващ мечти и търпящ разочарования. В сложни емоционални, социални и обществени перипетии са въвлечени няколко млади мъже и една огнена жена, с техните любови, страхове и горести. Някои от тях усещат гъдела на бунта и светотатството, но се подчиняват и правят онези избори, които се очакват от тях. Други открито се бунтуват. Преплитат се съдбите на богати наследници и бедняшки синове като Еку Видинг и Алу Каяндер, провокативната Луси Лилиейелм, която се противопоставя на тесните морални норми на своето време, Ивар Грандел, който живее с пламъка на каузата, в която вярва.
Романът притежава интелектуална сила и изящност, преплита индивидуални съдби и значими обществени процеси по толкова убедителен начин, че сюжетът пулсира от живот.
Шел Вестьо (роден 1961 г.), носител на най-големите литературни награди в Скандинавския север и отличил се като един от най-достойните продължители на великите европейски реалисти, се движи непогрешимо в богаташките салони и бедните стаички на работниците, в кръчмите и по тенискортовете, из Хелзинки, завладян от червените, и вечеринките на висшата класа.
Красив, епичен и въздействащ роман, от който струи облагородяващата сила на литературата.
Още информация и трейлър на книгата
Забавна и иронична, чак тъжна – това е „Правила за смешно поведение”. В нея главният герой полита за първи път в живота си с парапланер. Понася болката от раздялата завинаги с баща си. В търсене на себе си се изгубва в делтата на Дунава.
Трите истории от „Правила за смешно поведение” са взаимно преплетени точно като каналите на Дунав, преди да се влее в Черно море. Сюжетните нишки са безброй, макар че главната е тази за преоткриването на собствената си същност. И за невъзможността да попаднеш на себеподобни в един свят, който все по-малко разговаря. Затова и най-сериозният диалог в „Правила за смешно поведение” се води чрез есемеси. Най-важните заключения пък идват след най-абсурдните преживявания.
Препоръчваме ви тази книга, ако искате да сложите ред в собствения си живот. Защото тя сякаш сканира най-важните ни мисли – за това страшно ли е да останем сами; доколко изглеждаме смешни в живота си; също и кога настъпва краят на света.
Емил Хакъл – един от най-уважаваните и продавани чешки автори днес, сервира отговорите без претенции, но и безкомпромисно. Затова и книгата му ни развеселява, ядосва, натъжава... Но в никакъв случай не ни оставя безразлични.
Автор и на преведените у нас „За родителите и децата” и „Истинско събитие”, Хакъл пише в творбите си най-вече за самотата. Героите му често посягат към успокоителните – или поне толкова често, колкото и към бутилката. Но не са аутсайдери. Емил Хакъл пише така, че в главната роля на книгите му да сме самите ние. Това се оценява и от критика, и от читатели. През 2003 г. „За родителите и децата” печели най-голямата чешка награда за проза „Магнезия Литера”. „Истинско събитие” повтаря успеха й през 2014-а. „Правила за смешно поведение” също събира много добри оценки – наред с номинацията за „Магнезия Литера”, тя печели не по-малко престижната награда „Йозеф Шкворецки”. Втора е и в анкетата за книга на годината на в. „Лидове новини” през 2010 г.
Игнасио Мартинес де Писóн е от писателите, които знаят как да ни пречистват чрез думите. Романът представя един мъж и тринайсет разказа за неговия живот, белязан от борба за насъщния, амбиция да постигне социалния статус, който му се полага, омайване и стъпкване на женски сърца в преследване на следващото, печелене на доверие и… поредица от предателства.
Един мъж и тринайсет гледни точки за това кога и как се става доносник. Огорчен от провалите си, мъжът с името Хусто (Справедлив) започва да доносничи за онези, с които общува, и неговите думи съставят дебели досиета на прогресивно мислещи млади хора във франкистка Испания. Сътрудничеството си с полицията Хусто използва не само като източник на доход, но и като инструмент за отмъщение. Доносничейки, той се разплаща с тези, които са го пренебрегнали, като дори им приписва търсени от властите „прегрешения“. Дамгосани са негови приятели, които са му помагали, жени, влюбени в него, близки и далечни познати, на хората, които са го унижавали или са имали по-голям късмет от него.
Романът на Игнасио Мартинес де Писóн „Присъдата на утрешния ден“ е сноп съдби, пресекли житейския път на Хусто Жил. Някои разкази са по-емоционални, други - по-хладни и дистанцирани, някои само поставят въпросите, на които други отговарят. Но до един са искрени и обективни. Преплитането им служи за изтъкаването на пъстрото пано от социални и нравствени дилеми, чието разрешение може да донесе единствено времето, единствено утрешният ден.
С „Присъдата на утрешния ден” писателят печели едни от най-престижните награди за литература в Испания – Наградата на критиката, „Спартак”, наградите на Арагон и Барселона за най-добра книга…
„Твърде малко светлина” е една от най-забележителните книги в съвременната сръбска литература, за която авторът й Владан Матиевич попълва колекцията си от най-големите награди в родината си с още три („Меша Селимович“, „Борисав Станкович“, „Исидора Секулич“). Това е вълнуващ роман, прозрение за времето, в което живеем.
Психично болната Хилари Хъдсън, завършила история на изкуството, е отдадена на феминистко-лесбийската кауза да бъдат унищожени всички мъже. Според нея Анди Уорхол е демон на синтетиката и олицетворение на богатството и целия мъжки свят. Модерните времена и масова култура нанасят стъписващи удари върху човешкото съществуване и отношенията между хората.
Трагедията на настоящия алкохолик и бивш министър Милутин Чабринович е не само в това, че е изгубил властта, могъществото и привилегиите си. „Щом влязох в политиката, разбрах, че с чистите ми сметки е свършено и деградацията ми е неизбежна.“ Сега бандити го гоня заради укрит сак с пари, най-добрият му приятел вероятно е убит, докато ухилената физиономия на третия от тях, които са си поделили тези пари, грее върху плакатите като кандидат-президент.
Абсолвентът по философия Георги Истина е обсебен от образа на Юлияна, за която не може да се каже дали е плод на сексуалното му въображение, или става дума за момиче, изгоряло в пожар, който той сам е причинил в детството си.
Тези герои имат обща съдба – всички те някога са били успели личности, но поради невъзможността си да се впишат в увреждащата ценностите им система стигат до поражение. Бягайки от действителността, в която доминира безнадеждността и господстват парите, те намират в сънищата си своите паралелни светове, а животът им придобива контурите на лудост.
Във времето, когато се дресираха хора и се насъскваха един срещу друг, ни пренася този роман. Това е историята на двама приятели гимназисти, които в годините на тоталитаризма мечтаят за момичета и литературна кариера, която ще им донесе Нобелова награда. Атмосферата в училище и извън него е представена така, сякаш е описана от Бранислав Нушич и с чувство за хумор ни припомня златни страници от неговата „Автобиография”. Но животът на двамата приятели, заглеждащи момичетата и кроящи велики планове, не е толкова безоблачен. Те, както и всичките им съученици, са подложени на морален, духовен, политически и идеологически натиск от страна на партийния активист „другаря Аце”. Оказват се въвлечени в цялата пропагандна вакханалия – младежки акции, речи на функционери, разобличителни събрания, доносничество, обвинения в мними вражески действия, оклеветявания и хули. Трезвата им преценка за всичко това постепенно събужда у тях основателни съмнения, че цялата система е подозрително престъпна, особено след ареста на единия от двамата и изпращането му в лагер, който ще го превърне във физическа и духовна развалина…
Роман – равносметка за едно недалечно минало, но поставящ етични и морални въпроси, валидни за всяко едно време и общество.
Любов отвъд ръба на реалното. Това предлага чешката писателка Маркета Пилатова в този роман. Яромир обича Марушка, но когато й предлага да избягат от ада на войната, тя му отказва. И двамата обаче се превръщат в изгнаници – той в далечна Бразилия, тя в родната си Чехия. Писмата на Яромир са като тънка червена нишка, която прорязва цялата книга. Чете ги обаче не само Марушка, но също и Луиза, Марта, дори Лена. Четири жени, чиито съдби странно се преплитат. Четири жени, които страдат от едно и също – носталгията.
Маркета Пилатова сякаш бродира думите в тази книга – толкова красиво написана и грабваща е тя. В нея има място и за силата на любовта, и за болката от несбъднатите ни желания. И за трепета на щастието, и за страха да не се окаже крехко то.
„Жълтите очи водят към дома” ни води с всяка страница все по-дълбоко в два свята. Единият е на непознатата, на моменти странна и плашеща Бразилия. Другият е на магичната, криеща толкова история Прага. Всъщност за още два свята става въпрос в романа – светът на всекидневието ни и светът, който обитаваме в подсъзнателното и сънищата.
Необикновено докосваща и изпълваща сърцето – това е „Жълтите очи водят към дома”. За Маркета Пилатова, един от водещите чешки писатели днес, казват, че създава творбите си със силата на магическия реализъм. Този роман го доказва.
Какво свързва семействата на професор по аналитична семиология, машинен инженер и железничар от Скопие с македонска учителка, първия турски президент Кемал Ататюрк, американски лейтенант, едно еврейско и едно разбито американско семейство, скандалната американска певица от унгарски произход Жа Жа Габор, американския музикален идол Франк Синатра, рапъра Бед Бо и основателите на дервишкия орден в Охрид?… Някои са свързани от това, че са от едно поколение, други – от любовта, трети – от идеите, четвърти – от… Общото между тях читателят ще разбере, когато прочете романа „Двадесет и първият” на Томислав Османли. Един роман за вечни и съвременни ценности, за страшно или гордо минало и неясно или светло бъдеще. Един роман за живота, такъв, какъвто е, въпреки че в него са използвани освен похватите на реализма и прийомите на фентъзито.
Това е книга за търсенето на загубената доброта. Чрез четири истории и 33 герои е изобразена драматичната съдба на Македония – избухването на етническия конфликт, а също и как светът се справя с последиците от 11 септември на прага на двадесет и първия век и новото хилядолетие...
Томислав Османли е написал елегантен, мистичен, интелектуален, оригинално структуриран роман за търсенето на тайния проход към едно по-добро бъдеще, за вечността, оприличавайки я с митична змия, която яде собствената си опашка. От друга страна, романът е ожесточена критика на ежедневието и македонската съдба да се жадува за едно друго място, за един друг свят, някъде отвъд прага на дома. А когато най-накрая, след като човек е платил цената за постепенната промяна на собствената му идентичност, той трябва да се върне у дома – единственото място, където може да се намери мистичния таен проход към вечно блаженство и мир.
Млад човек, мразещ сапунените сериали, сам се оказва принуден да заживее в такъв. Трима трябва да пренесат голям куфар с опасен товар. Една невинна, измислена разпра прераства в гражданска кауза, медийна новина и политическа манипулация.
Независимо в коя страна живее на Балканите, малкият човек често се оказва пионка в медийните и политически манипулации. За това разказва книгата на младия македонски писател Живко Грозданоски (р. 1986). Без значение как се обработва съзнанието на масите – със сапунени сериали, измислени новини или каузи, човек винаги се оказва жертва на игри, които са много по-големи от неговата представа за нещата.
Авторът осмива по фин, но и безпощаден начин малодушието, наивността, страха и глупостта на обикновения средностатистически гражданин, за когото емоциите са скъпо удоволствие и са в недостатъчно количество.
Книгата е изпълнена с усещане за свобода на мисленето и действията на младите хора, увереност, че могат да се борят за един по-добър и по-красив свят, не на всяка цена удобен и пълен с евтини удоволствия, но уютен и топъл, просто различен от настоящия.
Историите, описани от Живко Грозданоски, имат една обща черта: винаги ви карат да отгърнете и следващата страница и да продължите да четете.
Истински литературен шедьовър от европейския глас на модерната турска проза Биргюл Огуз. За него тя получава Наградата на Европейския съюз за литература. Напълно заслужено, защото увенчава книга, каквато не е писана досега.
Неочакваният житейски удар може да разтърси всеки, но потресът от внезапната смърт на близък до сърцето човек се превръща в поразителна дисекция на човешката душа в нейните недосегаеми измерения. Чрез уникална образност и стъписващи проникновения авторката ще ви гмурне в дълбочината на човешките чувства, а искреността на нейния разказ ще ви поведе из техните дебри. Биргюл Огуз тръгва от траура на отделния човек, преминава през детските спомени на една скърбяща дъщеря, за да стигне до потреса, мъката и траура на общество, преживяващо жестоки травми. Накрая идва живата вода, която ще изцери нанесените рани и ще облекчи болката от тях.
„Аха“ е книга, каквато досега не сте чели. Едновременно повест, притча и поема, излята в уникална лирична и ритмична проза, перфектно претворена и в превод на български.
Текстът на Биргюл Огуз кореспондира със стожерите на световната литература – от Стария завет до европейската поезия от XX в., от газелите до съвременни турски стихове, от Шекспир до Джойс, Елиът и Барт.
Книга, която докосва всеки, който някога е загубвал някого.
„Е, жива съм!” - си каза после, ха-ха, пак с взетия назаем глас. „Аха!”. А мозъкът ѝ – пълен с мравки, набоден с тръни, няма грешка.
Повече информация
Ема е учителка по литература, чиято мания са чистите мъжки обувки. Когато забележи такива обувки, тя започва да следи собственика им, без да застрашава неговото ежедневие. Бащата на Ема, вече пенсиониран генерал, винаги е смятал, че добрият генерал е първо генерал у дома и цял живот е издавал заповеди към Ема, а една от тях е била дъщеря му да почиства обувките. Оттук Ема развива фетиш към чистите обувки, като неин психологически опит да осъществи идеала за „добрата дъщеря” – перфектното дете на деспотичния баща. Но един ден случайно попада на мъж със съвършено чисти обувки и проследяването му става единственият смисъл на живота й.
Нестор е писател, романът на който е бил погрешно прочетен и интерпретиран по време на комунизма като противодържавен, след което авторът е осъден на шест години затвор. Когато е освободен, Нестор заживява усамотено и в постоянна параноя от тайните служби.
Сега манията на Ема се сблъсква със страховете на Нестор и ситуацията излиза извън контрол.
Петър Андоновски (р. 1987) прави впечатляващия си дебют в модерната македонска проза именно с тази книга, донесла му номинация за наградата „Роман на годината”.
Романът на Иви Уайлд, един от най-нашумелите и награждавани млади автори в Европа, е едновременно мистерия, трилър и психологическа драма за греховете, които ни преследват, и за стремежа на всеки човек да промени съдбата си.
Джейк Уайт е млада жена, която живее в стара селска къща, намираща се на безименен британски остров. Компания ѝ правят единствено вярното ѝ куче Дог и овцете ѝ. Тя не иска нищо повече. Но един ден нещо започва да избива овцете ѝ една по една, като оставя телата им ужасяващо обезобразени. Може да е какво ли не. На острова има лисици, а около къщата се навъртат странно момче и непознат мъж. Плъзват слухове за тайнствен, свиреп звяр, който дебне в гората.
Може би тези събития са свързани с мистериозното минало на Джейк, което залива настоящето като вълна, пропътувала хиляди километри, за да разкрие тайната на белезите по гърба ѝ.
Повече информация
„Господин Рене“ е въображаема биография на белгийския актьор Рене Ено.
Театрален артист, истинска легенда от сцената, той моли, по неясни причини, една млада жена да напише книга за него.
За Рири това ще бъде вълнуващо преживяване да влезе в литературата, да се срещне с едно чудовище, което може да съществува единствено в театъра, и да открие една любов, каквато може да съществува само в романите.
Книгата е пълна с внезапни скокове и обрати на мисълта, написана е с разкрепостен, необуздан и енергичен почерк, в радикално оригинална форма, инспирирана от самата авторка и от нейния ментор Рене Ено. В романа двамата актьори респективно стават Рири и Рене Ино.
Напускайки дома си, който вече не е негов дом, и брака си, който отдавна се е разпаднал, един мъж скита по улиците на заспалия град. Когато застава пред случаен затворен магазин, той изпада в неочаквана ситуация. Вратата на магазина се отваря пред него и без много да мисли, мъжът влиза вътре. Но неволно се оказва в капан – вратата не може да се отвори отвътре, а само ако някой застане отвън. В същия този капан са попаднали още двама – мъж и жена. А следващият ден е неделя. Магазинът ще бъде отворен в понеделник сутринта.
Тримата са в ситуация, която подлага на изпитание моралните, етническите и обществените ценности. Всеки от тях разказва своята история, но това е и историята на колектива, града, държавата, света. Смешна или може би трагична е тя?
Ермис Лафазановски е роден на 8 декември 1961 г. в Клуж, Румъния. Той е писател и литературовед, доктор на филологическите науки и председател на македонския ПЕН-център.
Трима чужденци, които се предполага, че може да са ангели, пристигат в столицата и променят не само нея, но и мисленето на жителите ѝ.
Руксандра Чесеряну представя сатиричен портрет на съвременна Румъния през призмата на дистопията. Основна тема на романа е опитът ни да открием смисъла на живота, когато всички налични митологии са се изчерпали, а настоящето ни предлага пошъл политически театър, участниците в който се стремят единствено към собственото си облагодетелстване. Опитът на хората за промяна на статуквото е също обречен на неуспех, защото те стават жертва на още по-безумни фикс идеи.
„Ангелус“ е празник на развихреното въображение и свободното асоциацииране, на неочакваните решения, на отърсването от икони и светила.
Лице, зарито в снега, като в мека вата, която отнема дъха. И световъртежът от апнеята. Няколко минути преди това Лоренцо е карал ски с приятелката си Йохана. Безгрижен момент, както многото други, вече непоправимо останал назад, в едно далечно минало. След това са шеметното бързане с хеликоптера към болницата, фармакологичната кома и деветчасовата операция на гръбначния стълб. Пълната загуба на чувствителността и движенията от гърдите надолу. От този момент нататък Лоренцо и неговото тяло ще живеят като разведени съпрузи, делящи един и същ дом. Единственото нещо обаче, което има значение, са ръцете. Да успее пак да ги раздвижи, да започне отново да свири на китара, защото музиката е целият му живот. След изписването му от интензивното отделение предстоят дълги месеци за рехабилитация в една швейцарска клиника в Цюрих, до деня, когато ще трябва да я напусне, а тя се е превърнала за него в новата майчина утроба, държала го затворен, но обгрижвала и покровителствала по време на боледуването. Трудно е вписването му отново в свят, където изведнъж всичко се е превърнало в недостижимо и всички са станали по-високи, застрашителни гиганти с внушителни сенки.
С кураж и решителност Лоренцо Амури разказва своето завръщане към живота. Желанието да вижда, докосва, усеща. Да започне пак да закъснява нощем с приятели. Да се отдаде на любовта си към любимата жена и да възвърне свободата си, която му е била открадната. Всеки етап е бавно изкачване към повърхността, дълбока апнея, отнемаща дишането, която предхожда мига на благодатното и безкрайно поемане на дъх.
Повече информация
Червената планина е най-старата в Монголия и около нея витаят легенди. В подножието ѝ живее Зая заедно със своите сестри. Обича степта и гъстия кумис. Само дето един ден всичко се обърква. Тулег не ѝ е точно баща, пък и тя не е съвсем монголка. Предстои ѝ дълго пътуване. За да осъзнае в края му, че няма нищо по-ценно от земята, на която си роден.
Увлекателно написана, книгата представлява монолог на пет жени от едно семейство. Чрез родовата памет на едно монголско семейство Петра Хулова рисува образа на стремящата се към щастие жена – понякога жертва на мъжете, друг път на собствените си разбирания, но по правило винаги благородна, винаги добра.
С този роман чешката писателка Петра Хулова (1979) се превръща в сензация на литературната сцена, впечатлява критиката и читателите, печели най-престижната литературна награда в родината си – „Магнезия Литера”.
За големия успех на книгата допринася изповедният ѝ стил, както и надникването в един непознат свят, в който обаче българският читател може да открие много неща, които таи в себе си от прастари времена – любовта към степта и конете, сладостта на кумиса, върховенството на Тенгрите. Някои от историите в романа са на хилядолетия, други – наглед обикновени, но пък точно с тях ще запомнят своите майки и баби следващите поколения. А Петра Хулова иска с много любов и мъничко магия да ни ги разкаже.
Романът разказва за духовно пилигримство до Хималаите, белязано от личните преживявания на самата авторка. Тя е един от водещите писатели в съвременната македонска литература и е спечелила трите най-големи награди в страната.
Една жена осъществява своята отдавнашна мечта – да изкачи Хималаите. Тя поема по нелекия път нагоре към висините заедно със свои приятели, които са опитни катерачи. Трудно достъпните височини я зоват с необятните си простори, със загадките и отговорите си, с вечността и съвършенството си. По пътя си тя събира камъчета, чиято поява, макар на пръв поглед да изглежда случайна и маловажна, се оказва съдбоносно свързана както с нейното съществуване, така и с това на нейните деца и близки. Тук, на това свещено място, сред величествената и респектираща хималайска природа, тя приема благословената роля на медиатор, който трябва да събере две разделени и забравили се души – тази на камъка, който на Хималаите е живо същество, и на човека, негов притежател, които, без да осъзнават това, цял живот са копнели една за друга.
Повече информация
Ана пристига с приятели в Бомбай (сега Мумбай, Индия) и попада в един различен, колкото възхитителен, толкова и стряскащ свят, в който има стъписваща нищета и извисяваща духовност, запечатана в генетичния код преди хилядолетия.
Един ден, въпреки предупрежденията, Ана излиза от хотела, тълпата я повлича и тя се изгубва. Ограбена и изпаднала в неловка ситуация, тя е спасена от индиец на име Бистарай. Запознанството ѝ с него и задълбочаващите им се отношения я отвеждат не само в потайните кътчета на града, но и по пътя на духовни прозрения за живота и за самата себе си. Някои виждат в нея въплъщение на светицата Анандамаи Ма, на която удивително прилича по външност.
Бистарай съвсем не е случаен човек, а духовен учител. Но Ана открива, че е замесен в нелегалния бизнес с човешки органи. Той обаче не печели нищо от това. Мотивацията му е да прави добро и да спасява хора: богати чужденци, които, ако не им бъде присаден бъбрек, ще умрат, и бездомни индийци, които са готови да продадат единия си бъбрек, но по този начин да си осигурят средства за по-добър живот и да сбъднат мечтите си. Така постъпва и местното момче Гаруда, между което и Ана има специална, кармична връзка…
Книгата е носител на най-престижната литературна награда в Македония – „Роман на годината”.
Ако е възможно да съществува физически място, на което високите честоти могат да оказват влияние от небето върху преживелите катастрофата, то това място се нарича Вилево…
„Вилево“ е роман, който изисква внимание, търпение и аналитично мислене от страна на читателя. Лука Бекавац предизвиква, поставя сложни въпроси и поражда сериозни съмнения и дилеми. Води ни по грешни следи и криви пътеки, оставя ни без достатъчно информация или поне такава, която в определена ситуация е от решаващо значение за разбирането ѝ, отменя принципа на причинно-следствената връзка, преобръща представите ни за пространството и времето, повдига въпроса за паралелните светове и възможностите за транскомуникацията и изцяло дестабилизира картината на света, в който живеем.
Романът се състои от три напълно разнородни части: „Август“, „След полунощ“ и „Маркович“. „Август“ е точен препис на четири монолога, свалени от повредена магнетофонна лента. Монолозите произнася момичето Теа, което заедно с по-голямата си сестра Елиза живее в изоставена къща във Вилево, недалеч от Осиек, през 2109 г. Втората част на романа е представена във вид на диалог на двете сестри с трима събеседници от друго време, чиято самоличност не знаят. Третата, заключителната част е научен труд за неидентифицирани сигнали по време на паравоенните радиовръзки, написан през 1947 г., посветен на темата за инструменталната транскомуникация. Този труд описва как трима нелегални водят предаванията на партийната радиостанция в Осиек през лятото на 1943 г. и по необясним начин установяват (и губят) комуникацията със сестрите, вероятно същите Теа и Елиза.
Повече информация
1962 г.: Бар „Гаргара“ привлича интелектуалци, които не приемат режима. Агенти на КГБ ги разследват и внедряват свой човек сред тях. Междувременно собственикът на бара приканва гостите си да споделят свои мисли или истории в книгата за похвали и оплаквания. Там се открояват историите на мъж и жена: той не може да забрави първата си любима, която един ден неочаквано изчезва; тя разказва за оцеляването си в концлагера „Аушвиц“, за дълбоките рани в душата си и брака си без любов с агент на КГБ. Когато властите предприемат акция срещу бара, собственикът му мистериозно изчезва, както и агентът на КГБ, ръководещ операцията. Това се превръща в градска легенда, пълна със загадки, които десетилетия по-късно впечатляват населението и туристите, посещаващи града.
2004 г.: Амбициозен млад човек отваря на същото място бар със същото име. Времето е смутно, с борби за власт, рекет и бум на престъпността. А сърцето на собственика на „Гаргара“ е изпълнено с любов към красиво момиче и желание да разплете тайните отпреди четири десетилетия.
Да се озовеш във време и място, където никой не те е канил, да разбереш истини за себе си и рода си, които са крити от теб цял живот. Да преживееш този катарзис сред спомени и снимки в една къща, пълна с духове и мъртъвци, на която си единственият наследник, с последния останал жив свидетел на тази семейна сага. И да скъсаш с всичко това, сантиментално или трезво, като единствената мълчалива, недодялана, бездетна наследница на някога процъфтяваща, многолюдна и аристократична фамилия.
Така блудната дъщеря Катарина се завръща след дълги години отсъствие в родния си град Осиек и в къщата, където е отрасла. Това завръщане я кара да преоткрие себе си и близките си, да узнае дълбоко пазени тайни за семейството си.
Поради странни игри на съдбата или лошо изиграни карти се случват най-прекрасни или най-трагични неща. Жени от един род, но принадлежащи към различни поколения, се сблъскват помежду си на фона на безсмислието на войните и диктатурите, които водят само до човешки трагедии.
Това е роман за свободата на избора, за любовта и омразата.
Повече информация
Франк и Леон са двама мъже от различни времена, които постепенно осъзнават, че понякога единственото, което научаваш от грешките на родителите си, е как да правиш свои собствени.
След като любимата му жена го напуска, Франк отива да живее в изолирана къща на брега на океана в Източна Австралия. Опитвайки се да преодолее шока от раздялата и да започне живота си отначало, той се сприятелява с местно семейство и с тяхната седемгодишна дъщеря Сал. Докато се опитва да изгради взаимоотношения с местните жители, Франк разбира, че тази малка сплотена общност крие в сърцето си пресни рани – младо момиче се намира в неизвестност и е обект на активно издирване. Когато Сал също изчезва, Франк се оказва главният заподозрян и в двата случая. Дали мракът в душата му е изпълзял и във външния свят?
40 години по-рано: Леон, бащата на Франк, израства в покрайнините на Сидни. Принуден да се бори с предразсъдъците на местните хора и с психологическите проблеми на баща си, талантливият младеж се влюбва в своя красива съученичка, но точно преди двамата да споделят любовта си, Леон е изпратен като войник във Виетнам. Дали ще последва съдбата на баща си и ще остави насилието по време на войната да промени завинаги живота и сърцето му?
Повече информация
Когато Джими Дарлинг е приет в Бекомберя, психиатрична болница извън Стокхолм, дъщеря му Джаки започва да прекарва все повече време там, а когато майка й заминава на почивка на Черно море, болницата става целият свят на Джаки. Главният лекар е Едвард Винтершон. През някои вечери той води Джими и няколко други пациенти на големи партита в града. Веднага след като колата на Едвард преминава през портите, на задната седалка се отваря първата бутилка шампанско. "Една вечер отвъд границите на болницата отново ви прави човек - казва той на пациентите си.
В болницата се срещаме също с Ингер Фогел, която сякаш обитава зоната на здрача между ред и опустошение, и пациентката Сабина - обект на желание както на Джими, така и на д-р Винтершон - със своята мания за свобода и смърт. Бекомберя изследва любовта на Джаки към баща й и начина, по който тя достига до него като дете и като възрастна жена и майка. В красивия роман на Сара Стридсберг психиатричната болница, разположена в прекрасен парк близо до езеро, придобива почти митични измерения, едновременно като ангел на възмездието и като спасител, опитващ се да спаси разстроените души.
Повече информация
Реалистичен и покъртителен роман за дребнавостта на човешките души, за предателството, лицемерието и апатията, ширещи се сред властимащите, за обречеността на малкия човек, хвърлен в бурната река на живота.
Найден е бил изоставен като бебе и прекарва първите си години в сиропиталища. Сблъсква се с престъпния свят и бързо губи детската си невинност. В крайна сметка обаче е осиновен от Марко и Зага, които са тясно обвързани с Комунистическата партия, управляваща в този период. Това променя напълно съдбата му и го вкарва в един непознат дотогава свят. Но по пътя му продължават да се изпречват препятствия – новият му баща Марко е набеден в предателство и бяга в Гърция, Зага се омъжва повторно за виден партиен деец, който не обича осиновения ѝ син, и Найден отново се изправя сам срещу подводните течения на тази враждебна действителност. Следват любовни разочарования, загуба на близки хора, финансови и здравословни проблеми, с които Найден трябва да се пребори, за да оцелее.
Повече информация
След смъртта на майка си Мая е приютена от леля си, която й дава подслон, храна и възпитание, но не й разкрива нищо за миналото й. Двете живеят в безименно селце в отдалечен район и се борят за оцеляването си. Всеки опит на Мая да си спомни миналото води до задънена улица, а с годините спомените все повече избледняват и стават все по-недостижими. Марек, възрастен мъж, който говори странен и загадъчен език и живее напълно сам в отдалечена къща, е единственият човек, който разбира Мая и я кара да се чувства у дома си.
С ясен, но същевременно поетичен стил, бягайки от политизирането на проблемите, Шути описва положението на хора, които са били принудени да напуснат дома си и да се приспособят към новата и понякога враждебна среда. Романът й е пропит от темата за изгубената памет и непрестанното търсене на идентичността, благодарение на която да намерим мястото си в живота и да постигнем вътрешна хармония и спокойствие.
Книгите на австрийската писателска Каролина Шути (р. 1976 г. в Инсбрук) са преведени на много езици, което й спечелва популярност и извън пределите на родината й. През 2015 г. тя получава Наградата за литература на Европейския съюз за романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“.
Повече информация
Големият хит в съвременната чешка литература.
За една нощ дебютантката Анна Болава се превръща в звезда на литературната сцена – „Към тъмнината“ печели най-престижната литературна награда, книгата става романът на годината (2016), а почитателите й нарастват лавинообразно.
„Към тъмнината“ е хипнотична с всеки свой ред, въвеждайки ни в съдбата на една билкарка. Омаен разказ за живот в лоното на природата, но също и за човешката самота. Защото когато говориш езика на билките, този на хората се превръща в неразбираем. Поне така е за Анна – жената, която губи все повече човешкия си образ и се превръща в самовила. Но нима самовилите страдат толкова болезнено?
Романът пристрастява като свежото ухание на липовия цвят, държи те здраво като листата на живовляка, тежи, докато не обърнеш и последната й страница, като орехови листа. Енциклопедия на природата е, но и на човешката душа. А тъмнината в нея е много, неизбродима, неизбежна…
А когато късно вечерта оставите настрана „Към тъмнината“, ще дочуете като главната героиня как билките оживяват. Но за нея залогът ще е на живот и смърт. Защото разпознаеш ли гласа им, пътуването към тъмнината вече е започнало. А връщане в света на хората няма.
Малки истории за големи неща и важни хора.
Книгата включва 14 къси разказа – напрегнати, драматични, меланхолични и иронични. Те са потопени в атмосферата на очарователния малък град, който постепенно обезлюдява. През последните години Струга, родният град на автора, и Охридското езеро, са претърпели катастрофални промени и са загубили предишния си автентичен вид. На фона на тревожни градски пейзажи са поставени проблемите за остаряването, любовта и тъгата.
Стилът на Ненад Йолдески е поетичен, красив и докосващ.
Книгата е спечелила Наградата за литература на Европейския съюз за 2016 г.
Ненад Йолдески (р. 1986 г. в Струга, Северна Македония) има икономическо образование и е завършил магистратура по общо и сравнително литературознание. Първата му книга – „Тишината на Енхалон“, е наградена в конкурса НОВИТЕ (2009). С втората – „Всеки със своето езеро“, получава Наградата за литература на Европейския съюз (2016). „Плуване срещу течението“ (2018) е номинирана за най-престижната литературна награда в Македония – „Роман на годината“.
Повече информация
„За мрака“ е модерен апокалипсис в силно поетизирана форма и протест срещу някои основополагащи разбирания. Това е история за мрака във всичко, за непрекъснатия заник, за мрака в любовта и в природата, но същевременно и за слънце и светлина, разказ за гибелта и съзиданието. Гибелта, описана в книгата, не е единствено драматична и изключителна, а такава, на каквато ставаме свидетели в своето ежедневие. Всекидневната конфронтация със смъртта, налична в болката, болестта, тялото, което се променя, плодовете, които загниват във фруктиерата, есента, която прояжда своя път навътре в нас. Самият факт, че човек става свидетел на едно всеобхватно разграждане всеки ден.
Същевременно книгата е и бунт срещу тези базисни предпоставки, като припомня, че нещата не са чак толкова прости; че смъртта, изоставянето, загубата, мъката… всичко това е част от един и същи живот и съдържа в себе си известна красота; че безсмисленото разложение може да бъде и съзидателно, просто защото това е животът в друг стадий, защото всичко е част от един и същ кръговрат. Смъртта като потвърждение на живота, който е налице през цялото време, красотата, която е непреходна, и любовта, която винаги съществува.
Юлие понася тежко загубата на брат си. Таряй е убит в Афганистан заедно с приятелите си Кристиан и Трюгве. Смъртта на Таряй води до пълната разруха на семейството им, но дава и шанс на Юлие да осъществи мечтите си. Тя винаги е искала да поеме управлението на семейната ферма, а сега това е и начин да изрази чувството си за отговорност към родителите си. Междувременно Матс, бившият приятел на Юлие, има сложни и неразрешени отношения с нея. А Сигюр, който е бил влюбен в загиналия Трюгве, все още се измъчва от начина, по който се е отнесъл с него.
Вълнуващ роман за човешката способност в името на живота да бъде превъзмогната дори най-жестоката болка и загуба.
Определят Хелга Флатлан (р. 1984) като кадифения глас на съвременната скандинавска проза. Тя се превърна в литературна сензация, след като спечели най-престижните награди за дебют с първия си роман „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва”, разказващ за бунта на четирима младежи срещу спокойния и сигурен свят, в който живеят. С втория си роман – „Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“, Хелга Флатлан затвърди позициите си като едно от горещите нови имена в съвременната европейска проза. Книгата разказва за малко норвежко селище, което трябва да се справи с мъката, породена от смъртта на трима млади мъже.
Завладяващ семеен роман, който се разгръща в рамките на трийсет години, изпълнени с много надежди и разбити мечти, щастие и разочарования на фона на вълнуващи събития от испанската история. Роман за това, което наследяваме от миналото, и за нуждата да намерим своето място на този свят.
50-те години на ХХ век, Мелиля. Самуел е сефарадски евреин, а съпругата му Мерседес е католичка. Водят спокоен и щастлив живот благодарение на процъфтяващия си бизнес. На фона на настъпващите радикални промени и постоянната несигурност съпрузите с тревога планират своето собствено бъдеще и това на двете си дъщери Мириам и Сара.
70-те години на ХХ век, Сарагоса. Испания бавно се пробужда за модерната епоха. Семейството се е разраснало и Мерседес се бори да го запази цяло и единно. Но всеки от членовете му крие свои тайни – Мириам трябва да се справи с отчуждението, настъпило между нея и двамата ѝ синове Даниел и Елиас, както и да реши проблемите в брака си, след като е разкрила лъжите на съпруга си; Сара е блудната дъщеря, която се завръща, след като преди години е избягала с годеника си, но макар че се опитва да създаде нов живот за себе си, неизказаните истини се издигат като преграда между нея и близките ѝ. Семейните конфликти се задълбочават още повече след едно изненадващо завещание, което може завинаги да разруши и раздели семейството. Ще успеят ли да намерят правилния път помежду си и ще се възстановят ли дълбоките връзки между членовете на семейството, или съдбата ще ги отдалечи завинаги?
Романът е спечелил най-престижната литературна награда на Швеция – „Аугуст”. Това е история за мрака, който се спуска и навън, и в съзнанието на човека, когато съдбата му се окаже твърде жестока.
Агне и семейството му едва свързват двата края в своето стопанство в Гарвановото мочурище. Големият му син, Клас, безпомощно наблюдава как бащата гасне и бавно губи разсъдъка си, сломен от непосилния труд и твърде крехката надежда за бъдещето. На момчето не му е по сърце животът на фермер. Клас търси утеха в природата –
сред кукувиците, синигерите и скорците. Само сред тях той открива смисъл и се чувства защитен. В същото време баща му се терзае от непрестанна тревога за реколтата, за прииждащи паразити и природни бедствия, за разруха, която е просто плод на измъченото му съзнание. Ято гарвани, невидими за останалите, го преследват навсякъде с безмилостното си грачене. Агне бавно потъва в лудостта си, а Клас е разкъсван между избора да бъде добър син или да следва своя собствен път.
Една жена на средна възраст е изправена пред болезнена равносметка. Пристрастена към хапчетата, тя се озовава в най-голямата пражка психиатрична клиника. Оттам започва пътуването º навътре – към болезнените спомени. Към неизживените провали. И към всичко онова, което пренебрегваме ден след ден, за да скрием най-важното – собственото си нещастие.
Ако имате смелост да последвате Ема Черна, ще научите много… ще се запознаете с Рибката и ще разберете как падащите снежинки също прогарят дупки в кожата… като пламъчето на цигара, изгасне ли то, свършил е и човешкият живот.
Философията на „Замъкът“ от Кафка и поривът към свобода на „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси са се отпечатали по страниците на „ТАВАНИ“. Така се е родила тази книга, фина и изплетена от страхове, но водеща към освобождение.
„ТАВАНИ“ носи на Зузана Брабцова най-важната награда на чешката литературна сцена, „Магнезия Литера“.
„Облечи си жилетката“ е сборник от разкази, които скицират с писателско майсторство и тънък хумор съвременния живот в Гърция. Героите, които срещаме тук, са въплъщение на балканската душевност в цялата й разнообразна палитра и всеки от нас с лекота би могъл да се разпознае в тях. Диригентът, на когото му предстои концерт в Литва, но същевременно е неизменно преследван от притеснението на майка си, че е зиморничав и задължително трябва да си облече жилетка, за да не се разболее. Бабата, която всеки ден е пребивана и обиждана от семейството си и решава сама да търси справедливост за мъките си, макар и никой да не й вярва. Мария, която от десет години планира погребението на все още живия си мъж. Пати (от Петрула) и Такис, които намират един в друг временна разтуха от света на задълженията, неуморната работа, недостига на пари и трудно постижимите мечти. Тъжната Евгения, която не е приета от нито един манастир и не може да реализира призванието си да бъде монахиня. Убиецът Кицос, който се изповядва пред свещеника не защото изпитва вина за убийството на съпругата си, а защото му липсва селската идилия. Различни герои, различни съдби, различни сюжети – ту тъжни, ту забавни, ту чудати – всички те се напасват помежду си като парчета от един и същ сложен пъзел, за да образуват в крайна сметка една многопластова картина на гръцката действителност.
Повече информация
Любовта е най-красивото, но понякога тъжно и болезнено чувство. Кога тя бяга от сърцата ни или ние се отдалечаваме от нея? Кога се къса нишката ѝ и защо, веднъж прекъсната, тя не може да бъде повече възстановена?
За това разказва в книгата си Маркос Хиралт Торенте, един от най-големите испански писатели днес, носител на Националната награда за литература на Испания и на италианската „Стрега“.
Героите са на различна възраст, с различен социален статус, но с еднакво драматични съдби. Болката им е обща – трайно и безвъзвратно изгубена любов. Те се лутат и търсят изход в един безкраен лабиринт, искат да избягат от действителността и да намерят своя остров на щастието.
Мъж и жена отиват на отдалечен остров край бреговете на Африка и връзката им е разрушена от объркващата среща с друга двойка. Младеж, привлечен от своята братовчедка и нейния съпруг, става свидетел как любовта изстива между тях, но те остават нейни пленници цял живот. Целомъдрената, но всепоглъщаща любовна връзка между момче с неспокоен дух и богато момиче оставя белег, който никога не може да бъде заличен. Синът на разведени родители се опитва напразно да ги събере, преди да осъзнае защо не може.
Изящен стилист, с изключителен психологически усет авторът умело прониква в човешката душа и с малко, но точно подбрани думи описва преживяванията, вълненията и мислите на хора, загубили най-ценното в живота си.
Повече информация
Родителите трябва да са като лък. А децата са стрелите. Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настане часът.
Така звучи накратко равносметката на всяко родителство. Но за Тереза – главната героиня на тази книга и всъщност нейна авторка, всичко е малко по-различно. Защото стрелите обръщат посоката си, забиват се в сърцето ѝ.
Истински феномен в читателския интерес – и така може да се определи „Годината на петела”. Това е разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца. Превръщащи се в зверове, те заплашват да унищожат ония, които са им подали ръка и са ги отгледали. Това води Тереза Боучкова (р. 1957) към неочаквана равносметка – за живота ѝ дотук, за дисидентските години, за провалените мечти, за многото разочарования.
Но тя продължава да търси светъл лъч, иска животът ѝ да е прегръдка, да е изпята от сърце песен, да е търкулнала се сълза, от която се ражда само усмивка.
Изключително добре приета от публиката и критиката в Чехия, „Годината на петела” е роман, който представя една история, родена от живота на самия автор. История, която изобилства от неочаквани признания, от смели разкрития. История, написана смело и предизвикателно – и най-важното, майсторски.
Повече информация
Хелзинки, 1938 г. Адвокатът Клас Туне е в труден момент – съпругата му го е изоставила заради най-добрия му приятел и единственото хубаво нещо в живота му е новата секретарка Матилда Вийк. Самотна майка на трийсет и шест, под шлифованата повърхност на точна и сериозна жена тя крие дълбока травма: по време на гражданската война през 1918 г. няколко месеца е била затворена в лагер, където е била изнасилвана многократно от мъж, наричан Капитана.
Всяка първа сряда на месеца Клас Туне и четиримата му най-добри приятели се събират да ядат, да пият и да обсъждат политиката. Наричат себе си клуб „Сряда“. Когато се връща в кантората с храната и бутилките, поръчани от шефа ѝ, Матилда чува глас, който се е надявала, че никога повече няма да чуе... Капитана не я разпознава и Матилда ще планира отмъщението си. Този път тя вече не е безпомощна жертва.
До последната страница читателят не знае кой от четиримата е Капитана...
Повече информация
Младеж среща много по-възрастен инструктор по езда, към когото се привързва толкова силно, че тази привързаност се превръща в мания, едновременно романтична и еротична.
Роман за израстването, за мрачни тийнейджърски години, свързани с наркотици и самонараняване, криза на идентичността, отчуждение от семейството, първа голяма любов и жестоки сексуални копнежи, както и опити за справяне с всичко това.
Различният, несрещан досега стил на автора шокира и очарова с блестящата си и неоспорима красота. Повествованието е съчетание от проза, поезия, социален реализъм и автобиография – художествена сплав, която е безпрецедентна не само в датската литература.
Романът донася на Бьорн Расмусен Наградата за литература на Европейския съюз, както и няколко от престижните литературни награди на Дания.
Повече информация
От носителя на най-големите награди на Скандинавския север идва епична любовна история за богато семейство от Хелзинки и за мъжа, който разкрива техните тайни.
Семейството на младия герой разказвач заминава за почивка в скромна селска къща, която са наели край морето, където небето носи оттенък на жълта сяра. Там той се сприятелява със самоуверения Алекс Рабел, внук на индустриален магнат, и се влюбва в Стела, по-малката сестра на Алекс. Така започва бурна и неизбежна любовна връзка, която обхваща години. Светът около тях се променя, както и животът им. Но под блестящото лустро семейство Рабел крие тъмна тайна.
Повествованието се простира от избелелите от слънцето спомени от 60-те години на ХХ в. чак до днес, когато мракът все повече се сгъстява.
Майсторски написана история за любов и предателство, надежди и мечти, насилие и съучастие, за това как се изграждаме като личност от любовта, провала и времето, в което живеем.
Повече информация
Красива, но тъжна история за любовта и щастието, за страданието и разрухата след безвъзвратно изгубеното.
Животът на Томас е низ от любовни преживявания и разочарования, влюбвания, семейство, дете, пътувания… един непрестанен бяг. Той иска да твори, да обича и да бъде щастлив. Но съдбата му поднася и друго.
Бракът му с актрисата Агнете е бурен. Той пише романи и получава награди, тя успешно се изявява като актриса, но щастието от успехите и удовлетворението от работата не са достатъчни да създадат уют и топлина в семейството.
Най-силната, страстна и истинска любов го връхлита, когато среща 20 години по-младата от него Яне.
Носител на най-големите литературни награди в Скандинавския север и изключителен психолог, Томас Еспедал надниква в душата на човека, чуваме я как стене, долавяме как плаче разбитото му и вече мъртво сърце.
Не притежаваме децата си, родителите или семейството си, не притежаваме историята си, детството си, младежките години, приятелите, гаджетата, дори любовниците и самата любов. Нищо не притежаваме.
Ларш Петер Свен (р. 1981) е голямата надежда на норвежката литература. За първата си книга „Отпътуване от Френа“ печели трите най-престижни награди за дебют в родината си. Романът му „Децата на Господ“ се превръща в истинско литературно събитие и е удостоен с наградата „П. У. Енквист“.
Ново и старо, местно и глобално, модерно и алегорично се сблъскват в малкото селище Френа. В тази Френа мъртвите се надигат посред бял ден, а местните жители крият зловещи тайни. Политика, приказки и истории на ужасите се сливат в едно – и е трудно да се каже кое тук е най-зловещото.
Дебютната творба на Ларш Петер Свен е изумителна смесица от дистанцирани и същевременно странно откровени проникновения, потресаваща липса на сантименталност и омагьосващи природни описания. На фона на дълбоката норвежка провинция изпъкват личности, белязани от фатална политическа некоректност и смразяваща липса на морал, психологически сблъсъци, исторически сюжети и свръхестествени явления, които карат читателя да настръхне.
Повече информация
Скендербег е една от най-ярките личности на XV век. Непоколебим, смел, с желязна и несъкрушима воля, той води успешни битки с турските завоеватели, а днес е символ и легенда в Албания. Каква кръв тече във вените на Георги Кастриоти Скендербег? Каква е връзката между него и съвременния човек?
Македонският писател Драги Михайловски създава нетрадиционно, различно и неотговарящо на стереотипите произведение. По нестандартен начин той обединява тринайсет истории, в които героите са наши съвременници, но стъпили здраво в историята. През необичайно преплитане на епохи авторът надниква в миналото, за да извае образа на Скендербег.
Модерна криминална мистерия на фона на древни балкански митове се разгръща в един от най-четените албански романи, номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз.
На фона на високите и стръмни Прокълнати планини, на дълбокото и омагьосващо Самодивско езеро, на непроходимите гори, пропити с кървавата история на албанския народ, се разгръща едно криминално разследване. Трима чужденци изчезват безследно някъде из тази неописуемо красива, но и опасна планинска местност. Разследването е възложено на главен комисар Марин Курти, който пристига от Тирана. Дали чужденците са станали жертви на нещастен случай, дали са били ограбени, отвлечени или убити? Курти, който е надарен с богато въображение и е израснал с историите на баба си за вили и самодиви, започва да се съмнява дали пък свръхестествени сили не са виновни за изчезването на тримата. Местните поверия, мистичният пейзаж и дори внезапно избухналата страст между него и младата докторка Алма още повече засилват убедеността му, че се случва нещо необяснимо, че са се събудили сили, които не могат да бъдат овладени от обикновен човек.
С лиричния си език Григор Бануши създава една своеобразна модерна приказка, роман, който преплита криминалните елементи с легендите и юнашкия епос, залегнали в сърцето на балканския фолклор.
Повече информация
Смазващ и разтърсващ, актуален до болка, романът е спечелил три от най-престижните холандски награди, включително „Либрис“ за най-добър роман.
Свят на измами, на богатство и бедност, корупция – система, в която или трябва да участваш, или си вън от играта. А какво правят тези, които са далеч от тази схема? Те тръгват, огорчени и отчаяни, но пълни с вяра и надежда.
Група нелегални мигранти поема на изпълнено с перипетии пътуване – това са хора с различни съдби, обединени от общото страдание и неволята, която ги тласка да напуснат родните места и да дирят спасение някъде другаде, та дори и с цената на собствения си живот.
В същото време полицейският началник Понтус Бег търси нов смисъл на живота си, след като в един момент осъзнава, че е останал без семейство и морална опора, че се движи без посока и без смисъл.
Пътят на Понтус Бег се пресича с този на петимата оцелели бежанци, които скоро разбират, че всичко е било една измама и нечовешките мъки, които са изтърпели в жестоката степ, са били напразни. Но може би в непрогледния мрак все пак има надежда да се роди светлина, която да освети правилния път?
Повече информация
Клара е израснала в Швеция заедно с майка си. Тя е студентка, но повечето й време е посветено на майка й, единственият й близък човек, чийто живот сега бавно гасне.
Клара е била шестгодишна, когато майка й е била принудена да бяга от войната в Босна и Херцеговина, за да я спаси. Мъчителният път на бягството обаче е оставил незалечими след в подсъзнанието на момичето, въпреки усилията на майката да представи оцеляването в онази брутална действителност като игра, за да не травмира детето ти. Жестокостите на войната обаче са оставили трайна следа в душата й, като отпечатък на прясно боядисана стена.
Покъртителен, докосващ читателя роман от най-големия съвременен автор на Босна и Херцеговина, спечелил престижната литературна награда „Владимир Назор“.
Йосип Млакич не само е спечелил много литературни отличия с романите си, но е и един от най-уважаваните сценаристи на Балканите.
Повече информация
С богатия си психологизъм и новаторски начин на повествуване романът „Тялото, в което трябва да се живее“ стана една от предпочитаните книги сред младите читатели в Северна Македония и спечели най-голямата награда в страната – „Роман на годината“. А за следващата си книга – „Страх от варвари“, авторът получи Наградата за литература на Европейския съюз за 2020 г.
На Бригита, шестдесетгодишна съдийка, е възложено най-тежкото дело в тридесетгодишния Ѝ стаж в съда. На подсъдимата скамейка трябва да застане два пъти по-млад от нея мъж, изнасилил и убил приятелката си. Справедливото решение трябва да бъде взето от Бригита. Но тя е човек, който никога не е бил силен. Липсва Ѝ решителност и смелост, винаги е наблюдавала нещата в живота, без да участва в тях, била е сама, без семейство, без деца.
Ще има ли край това дело, ще бъде ли произнесена очакваната присъда? Нима е права Бригита, че в края на своята кариера се вижда на мястото на подсъдимия? Ще продължи ли нейният живот в същото тяло? Човек може ли да излезе от рамката, която му е наложена, и да промени както себе си, така и света, в който живее? Какво не достига понякога, за да се случи промяната, която всеки желае?
Младият Реми е преследван от неудържими сънища и гласове под въздействие на историите на чичо му за духа, който властва навсякъде, за чернокожия войник, донесъл със себе си чудати вярвания, предания и обичаи. Когато Реми съобщава на родителите си, че е усетил в себе си призвание и че иска да постъпи в ордена на йезуитите, никой не може да го разбере. Но вътрешният му даймон – тайнственият посредник от някакъв невидим свят – не го оставя на мира и непрестанно му повтаря, че трябва да изцелява хората. Старите предания и личните духовни търсения подтикват Реми да поеме към самото сърце на Африка, за да открие жадуваните отговори.
Белгийският фламандски писател Кун Петерс (1959) поднася мистериозна, елегантна творба, която деликатно се докосва до дълбоки екзистенциални теми. Тя ни повежда на увлекателно пътешествие, надминаващо границите на страни, епохи и култури.
Повече информация
Високо оценен от критиката и читателите в Чехия роман, който разказва спираща дъха история за трима приятели, които Втората световна война заварва с техните момчешки мечти и проблеми. Хонза усеща бича на новодошлото зло най-бързо – баща му е арестуван от Гестапо. Скоро обаче Петър и Якуб получават забрана да посещават училище, а на реверите им се появяват… жълти звезди. Следват изпълнени с много премеждия дни, в които приятелите въпреки всичко остават заедно.
„Транспорт отвъд вечността” се наема с трудната задача да разкаже красиво и смислено житейската трагедия на цяло едно поколение. Младите читатели ще научат най-важното за този невероятно тежък период през очите на свои връстници: за едно от най-известните гета в Централна Европа – чешкия Терезин, за ужасяващите транспортни влакове, откарали хиляди души в концлагерите, за камерите на смъртта в Аушвиц.
Романът обаче на първо място е прекрасна история, посветена на приятелството и на неподозираната сила, която може да прояви дори едно дете. Без да морализаторства, Франтишек Тихи ни запознава с герои, преследващи мечтите си дори когато на хоризонта е останало само едно – смъртта. В резултат, съвсем логично, „Транспорт отвъд вечността” печели най-престижната чешка литературна награда - „Магнезия Литера”. Историята е още по-невероятна поради един простичък факт: голяма част от героите на романа са реални личности, надарени и талантливи юноши.
Повече информация
Книгата предизвика фурор на чешката литературна сцена още с излизането си и заслужено спечели най-престижното отличие в страната, наградата „Магнезия Литера” за проза.
По страниците на романа като в криво огледало се оглежда и животът на самия автор –Панек е учен със свой собствен път в областта на молекулярната генетика. Дълги години живее в Австралия и Норвегия, но се завръща в родна Чехия.
Заглавието напомня Маркес, при това не напразно. Защото тази книга е за невъзможната любов – за онази, която няма как да съществува в объркания ни свят. По стил пък писателят доближава литературния аромат на класик като Бохумил Храбал.
Главният герой се озовава в съмнителен хотел в Бангалор, Индия. Предупреден от приятели, че местните момичета дават всичко на света, за да спечелят бял мъж, с който да заминат за Европа, той се отнася крайно мнително към всичко наоколо. Но животът е игра и е приготвил за всички ни великолепната си сцена… Случва се неминуемото и нашият герой се влюбва в една от онези индийки, за които го предупреждават. Но дали предубедеността ни не е най-големият наш враг? Защото красивото момиче се оказва учен, презрян от индийското общество, но добре приет в научните среди. Следва кратка, но бурна любов – и смрадливият въздух над Бангалор се изпълва с феромоните на щастието, а двамата герои се впускат в особено пътешествие… Да разказват истории за моментите, когато са се чувствали различни, пренебрегнати, отхвърлени.
Пренасяме се в Ню Йорк, Париж, Исландия и Чехия, навсякъде, където примитивизмът в човешката душа се бори с изкуството да сме хора.
Това е роман за онзи свят, който сме изгубили или за който не сме дорасли – свят на екологично равновесие и етническа толерантност.
На Коледа, светлия християнски празник, в семейството на учител и шивачка се ражда първородното им дете. Това невинно малко същество става причина майката да загуби гласа си при появата му на бял свят. Но това не пречи момиченцето да бъде обградено с много любов и грижи. В семейството като реликва се пази един грамофон и една плоча – така малката Надежда израства с музиката на Бетовен, която оглася дома им.
Надежда вижда нещата, които я заобикалят, по различен начин, заради което другите деца не я разбират. Липсата на контакт с останалите я подтиква да ходи в гората и да разговаря с боровете. Децата започват да я отбягват и разнасят мълвата, че е вещица. Руслан, съседското момче, също я ненавижда. Но възможно ли е тази детска ненавист да прерасне в истинска любов?
На десетия си рожден ден Надежда отива до Киев, изгубва се и попада пред ателието на художника Нестор, който приютява мръзнещото и разплакано малко момиченце, скитащо само из киевските улици. Именно тук, точно на Коледа, се случва чудо. Тя създава първата си картина. Това е второто ѝ раждане.
До какви висоти ще се издигне Надежда? Тя завършва Художествена академия в Краков благодарение на Нестор. Разликата в годините не пречи на Надежда да се влюби силно в него. Следват пътувания до различни европейски градове, изложби, пари, слава и една дивна любов. А кого обича Нестор – сегашната преуспяла Надежда или малкото разплакано момиченце, мръзнещо на пейката пред ателието му?
За романа си „Такава дивна любов“ Анна Багряна получава специалната награда на елитния украински конкурс „Коронация на словото“ в номинацията „Изборът на издателите“.
Сърцето помни, не умът. Онова, което е докоснало сърцето, остава живо завинаги. Ценността на живота е в малките неща, на пръв поглед обикновени, а толкова скъпоценни. Съвременен роман, но пълен с източна мъдрост, богат на психологизъм и усещащ сеизмичните трепети на душата. Но и роман терапия: светлата и изпълнена с жизнелюбие Вили от идиличното Вилино срещу отчуждението и страстите в големия град. Сблъсък между повика на свободата и страха от нея, обричащ на доброволно робство в „безопасните“ води на брака. Видан - Огнена - Тони: семеен триъгълник от двама отчуждени съпрузи и техния син. История за това как близки хора влизат в омагьосания кръг да се нараняват един друг. Едно разбито семейство с талантлив син, но изправен пред сериозни проблеми, и една жена, живееща пълноценно, макар и загубила съпруга си. На практика между тях няма нищо общо. Мъжът обаче среща чуждата жена, която се опитва да го върне към живота, а майката и синът се опитват да възродят най-светите роднински връзки. Ще успеят ли? Един роман за търсенето на човека и човешкото в себе си. И за красотата на живота. Сюжетът и героите във „Вилино“ са художествена фикция, но Вили и нейната кафетерия са реални. Това е най-популярното кафене в Ловеч, Iron Fe-26, до прочутия Покрит мост. Там действително може да опитате най-вкусните белгийски вафли не само в България, но и на Балканите. По време на гостуване в Ловеч, придружавайки приятелката си Ягода Михайловска-Георгиева по време на литературното ѝ турне в България, Винка Саздова е толкова впечатлена от кафенето и от личната история на Вили, че ги вплита в сюжета на романа, който пише тогава. Така се ражда „Вилино“, по страниците на който се усеща атмосферата на красивия български град. Винка Саздова два пъти е обявявана за най-четения автор в Северна Македония.
Две самотни, но чисти души, еднакво тъжни и дълбоко наранени, дирещи утеха на брега на океана, пресичат пътищата си. Тя – сираче от дете, той – изоставен от майка си и израснал в дом. Тя – останала без любимия си точно в деня на сватбата, той – размонашен монах заради отец, с когото години са делили една килия. Дълго време не знаят нищо за себе си, дори и имената си. Но може ли човек да таи непрекъснато нещо, което го разяжда и измъчва, не трябва ли да го сподели и изхвърли от себе си? Нара, недипломиран психолог, има сили да чуе мъката и проблемите на хората, да им даде съвет, да ги успокои. А кой ще чуе нейната дълбоко заровена болка, която не може да изкаже пред никого на глас? Години наред тя е заключила и тялото, и сърцето си. Никой не успява да разбие бетонната стена, чрез която е прекъснала връзката си със света. А на чие рамо ще се облегне и отец Ангел, с кого ще сподели бунта на душата си? И двамата непрекъснато са преследвани от сенките на хората, които са заели трайно място в сърцата им, и двамата сякаш са затворени в свои собствени манастири, от които не могат да излязат. Нара прави първата крачка към „разбиване“ на манастирската порта. Ще промени ли нещо нейната целувка? Приливът на любовта ще успее ли да залее сърцата им? Дали Фуентерабия ще бъде тяхното място за пречистване, за ново начало?
Скандалният роман на най-популярния и награждаван млад черногорски писател Стефан Бошкович болезнено дълбае в раните на модерния човек. Той се занимава с теми, които, макар и широко разпространени, продължават да бъдат табу. Това е откровен роман за обсебването от порното.
Интернет бе създаден да свързва хората в една глобална виртуална връзка. Но се случи обратното – той ни отчужди. Изгубихме способността си да общуваме истински, да чувстваме, да се вълнуваме, да обичаме.
Такъв е случаят с Максим, главния герой на романа. Университетски преподавател и неуспял киносценарист, той пише еротични разкази за украинско порно списание. Изживява се като плейбой, но всъщност е самотен млад мъж, пристрастен към порното и възприемащ реалността според шаблоните, героите и сюжетите в порно филмите. Това разрушава отношенията му с другите хора, включително приятели, интимни партньори и близки.
С провокативния си и откровен стил Стефан Бошкович създава актуална градска проза, която печели читателите. Книгите му получават престижни национални и международни литературни награди. „Шамаросване“ печели конкурса за най-добър непубликуван роман в Черна гора през 2014 г., а „Министър“ донася на писателя Европейската награда за литература (2020).
На 3 юни 1968 г. американската радикална феминистка Валъри Соланас стреля срещу Анди Уорхол и с три куршума сериозно го ранява. Повече от година художникът трябва да носи поддържащ корсет, тъй като почти всичките му вътрешни органи са повредени. Уорхол отказва да свидетелства пред полицията, в резултат на което Соланас получава само три години затвор и принудително лечение в психиатрична клиника. Разказвачката посещава Валъри Соланас в края на живота ѝ в хотел в квартал на червените фенери в Сан Франциско, където тя живее. Сара Стридсберг смесва документален материал и белетристика, за да създаде трескава динамична проза, която представя феминистката постоянно на ръба на бедствието. Смел, провокативен роман за феминизма, който съчетава най-вулгарен жаргон с поетична чувствителност. Той е като прочутия портрет на Мерилин Монро, направен от Анди Уорхъл – многоцветни фрагменти, не биография, а литературна фантазия, вдъхновена от живота и творчеството на Валъри Соланас. Романът печели Наградата за литература на Северния съвет, най-престижното отличие за литература в Скандинавския север. През 2011 г. е избран за най-добрия шведски роман от първото десетилетие на ХХI век. Сара Стридсберг (1972) е един от най-големите шведски писатели днес. Член е на Шведската академия, която връчва Нобеловата награда за литература. След скандалите в нея тя подава оставка. Наричат я „Стриндберг на нашето време”.
Анна Багряна е сред най-популярните и четени писатели от новата вълна в литературата на днешна Украйна. Превеждана е на много езици, носител е на престижни национални и международни литературни награди.
В романа ѝ „Досадникът“ завършилият Института по журналистика Антон се опитва да намери своето призвание в живота. Работи известно време като кореспондент в радиото за политически новини, след това е крупие в едно от най-скъпите столични казина, а по-сетне е ръководител на отдел по преосмисляне в списание „Криминален свят“. Той попива в себе си всички духовни болести на времето. Преследват го натрапчиви сънища с греховни мечти за призрачна монахиня. Антон отива в църквата да потърси душевно равновесие, но вместо това получава предложение да стане главен редактор на църковен вестник. Новата работа го подтиква към нови грехове и престъпления – тайно прави звукозаписи на всички изповеди на миряни. Уволнен е, но с помощта на един бивш престъпник той получава шанс да реализира отдавнашната си мечта за собствен ресторант, в който посетителите имат възможност да се изповядват на всеослушание и да получат опрощение на всички свои грехове. Успехът е главозамайващ, но дали няма да надвисне опасност за пълен провал?
Романът е отличен с Международната литературна награда „Пантелеймон Кулиш“ и специална награда на Международния литературен конкурс „Коронация на словото“.
Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? Италианската писателка Дези Икарди отговаря на този въпрос, като предлага не само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател. Торино, 1957 г. Главната героиня Аделина е дошла да учи в града и живее при леля си Амалия, студена, свидлива и ограничена жена, която обаче крие тайни от миналото си. В училище Аделина има проблеми с четенето и паметта, докато не открива, че притежава необикновена дарба: да чете с обонянието си книги на всякакви езици, като изживява емоциите и впечатленията на предишните читатели. Но този неин изключителен талант скоро се превръща в заплаха. Хитрият и алчен нотариус Верняно, баща на нейната най-добра приятелка Луизела, обаче ще се опита да използва момичето, за да декодира мистериозен древен ръкопис, написан на неизвестен език и наречен „Ръкописът Войнич“ по името на своя откривател. Верняно започва да ухажва леля й Амалия, прави й подаръци, за да я подмами да разреши на племенницата си Аделина едно пътуване до Ню Йорк. Там живее собственичката на ръкописа, която го държи в специален банков сейф. Тъй като опитът на Верняно момичето да разчете ръкописа от фототипно издание, се проваля, той съставя план то да получи достъп до оригинала. Но това може да постави в риск живота на Аделина… Написан увлекателно и вълнуващо, включващ и елементи на мистерия, романът е прекрасно четиво в традицията на голямата италианска и европейска литература.
Роман за изгубената и неосъществена любов, за щастието и радостта в живота, за търсенето на утеха.
Една неочаквана среща в Скопие преобръща живота на световноизвестен немски шахматист. Оказва се, че е имал вече пораснал син, за когото не е знаел, но е починал. Наученото преобръща изцяло живота на гросмайстора и го връща назад във времето, към една почти забравена любовна авантюра с омъжена млада жена. От това произтичат редица събития, които карат главния герой да преосмисли изцяло живота си, да осъзнае грешките в отношенията с най-близките си хора.
Има ли категорични отговори за това дали сме постъпили правилно в миналото? Дали е възможно помирението ни на онзи свят, ако не сме сторили това на този? Дали може да бъде обвинен някой за обекта на неговата страст? Коя е истинската ни любов? Това са само част от въпросите, които Давор Стояновски задава в книгата си.
Романът е номиниран едновременно за Наградата за литература на Европейския съюз и най-голямата награда в Северна Македония – „Роман на годината“ (писателят вече я е печелил веднъж, а всичките му досегашни четири романа са номинирани за нея).
В забутано село някъде в Южна Америка са се заселили немски емигранти. Те живеят изолирано, като се изключат посещенията на малкия Сантяго, който слугува на възрастния и болнав господин Ханс. Двамата се сприятеляват и момчето попива от знанията на безпомощния и никому ненужен старец. И докато селото е разтърсвано от насилствените вземания на властта в страната (хунта, тоталитаризъм), в болното съзнание на стареца, криещ истинската си самоличност, вилнеят спомени от миналото му – като унизено, тормозено и потискано дете, нереализирал се художник, диктатор психопат, подчинил на влиянието си половината свят… Дали той няма връзка и с убийствата на хора от селото?
Роман, в който загадката не се разкрива до последната страница. Препратките към конкретната историческа личност са очевидни, но все пак дали героят наистина е той, Адолф Хитлер? Читателят се оказва детектив в лабиринтите на една психологическа драма.
Модерен европейски роман, който може да се нареди до произведения на Шницлер, Джойс и Улф, неслучайно номиниран за най-престижната македонска литературна награда – „Роман на годината“, както и за Наградата за литература на Европейския съюз.
Освен с майсторски изваяно повествование романът впечатлява с болезнено актуалните си разсъждения за свободата, самотата, страховете и насилието, което поражда насили.
Когато разказвачът среща Мирко Бевилакуа, екстравагантен мъж, който от време на време тайно се среща с Клара, млада жена, която се грижи за възрастна и елегантна хърватска дама, възприятието му за реалността се променя необратимо. Тази енигматична триада потапя разказвача в изследване на идеята за автентичност, което ще го преведе през стара Европа, чиито най-значими места рискуват да се превърнат просто в сцена на действие и конфликти. В тази амбициозна книга Жоан Бенесиу кани читателя да изследва връзката между идентичност и територия, за да покаже с изключителен интелект, начетеност и много личен глас опасностите да станеш просто свидетел на историята.
Потапяме се в човешки истории, белязани от страсти и предателства, възходи и падения, в които се отразява сложната история на Европа през целия ХХ в. и до наши дни, в места на драматични конфликти, където се сблъскват нации и възгледи – Италия и Хърватия, Австро-Унгария, бивша Югославия, Триест, Париж, Припят и Чернобил…
В романа оживява хърватската памет за нацистките колаборационисти, Чернобил и настоящата драма на бежанците, като авторът преплита есе и пътепис, автобиография и исторически разказ. Литература, далеч от възможностите за елементарно литературно потребление, амбициозна, подканваща към размисъл и дебат.
Идентичност и памет, носталгия и граници са преплетени от Жоан Бенесиу в този многостранен роман, който отразява със студена яснота бъдещето, което дебне нашия континент.
Беатрис Силва попада на новина във вестника, която ѝ прави много силно впечатление: някой е откраднал черепа на легендарния режисьор от епохата на нямото кино Фридрих Мурнау („Носферату“). Изненада и за самата нея е, че познава виновника – новопристигналия Кирос, приятел на нейната хазяйка.
Напът да навърши трийсет и две, Беатрис е необщителна, уморена от живота и патологично ерудирана университетска преподавателка. Пристигането на Кирос изважда наяве нейната проницателна, хиперактивна страна, но я тласка към безумен срив.
Романът, написан с голяма интелектуална амбиция, е носител на наградата Biblioteca Breve (2020). Той рисува с немалко ирония монументален портрет на нашето време. С този свой първи роман Ракел Тараниля предлага пространство, в което литературата установява критичен диалог с културата и обществото. История на една съвременна Пенелопа, очакваща завръщането на своя любим: артистичното творчество, любовта, приятелството, осуетените амбиции, неизбежната ерозия на младостта, дилемата между динамичен живот или оставане в ролята на зрител. Всичко това е предадено чрез потока на един брилянтен ум, чиито разочарования избухват в убедителна социална критика.
Това е завладяващо разказана история за мъж на средна възраст, писател, който, увлечен в писането, незабелязано загърбва семейството си, а след време напуска съпругата си и малкия си син.
Завръщането в родовата му къща, която трябва да бъде продадена, го връща назад във времето, което е прекарвал там, към детските лудории, към баща му, който също като него е напуснал семейството си и към когото отдавна не изпитва никакви чувства, към преживяванията и незабравимите мигове с красиво момиче, любовта с която е невъзможнa.
Пътуване до Истанбул ще преобърне живота му. Настъпва пандемията и блокира всичко. Следва труден път назад, към родината, към семейството, към ежедневието. Ще получи ли прошка за всичко, което е причинил на семейството си, ще може ли да изплува от водовъртежа, в който е попаднал?
„На връщане“ е роман за вината и прошката, за осъзнатата и изстрадана грешка, която всеки може да допусне, за моментите, в които човек се приземява и осъзнава всичко нередно, което е извършил.
Нашумелият полски писател Пьотър Смолински е поканен в Прищина, столицата на Косово, където ще има събитие с негово участие. Вътре в себе си той още преживява драма, случила се с него като младеж и белязала живота му.
Неочаквано писателят влиза в интимна връзка с журналистката, която е инициатор на визитата му в Косово. Започнала да пише за политика, сега тя получава сериозни заплахи за живота си...
Азем Делиу (1996) е млад косовски писател, който вече получава признание и в Европа. Френската преса го нарича „голям писател от малка страна“ и „нова звезда на европейската литература“. Албански и чуждестранни медии и критици го сравняват с имена като Кадаре, Достоевски и Оруел.
Романът „Записки на Червея Смолински“ е номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз (2020).
Азем Делиу смята, че свободата не създава изкуство, но изкуството създава свобода. Освен че е четивна, прозата на писателя се отличава с афористичност. Ето като илюстрация няколко мисли от неговия роман:
Няма нещо, което да разкрива по-точно идентичността на хората от това, което ги изважда на улицата, това, което ги тревожи до такава степен, че да се разбунтуват.
… как целият свят плюе Хитлер и същевременно повтаря действията му. Разбира се, никой не отива толкова далеч, че да унищожи цели нации, но всяка националистическа пропаганда достига до едно ниво на безчовечност. Същите хора, които плюят Хитлер, ръкопляскат на националистическите лидери.
Още една интересна черта на националистическите и религиозните идеологии: винаги са готови да те убият, за да те убедят, че са миролюбиви.
Когато хората вземат насериозно твърдения, които ти приписват огромни пороци, особено морални, най-добре е ти да не взимаш насериозно обвиненията. Защото, ако тръгнеш да се оправдаваш, последствията за теб ще са още по-неприятни.
Когато си във фазата на отричането, правиш всичко възможно фактът, който противоречи на представите ти, да не попада пред очите ти. Имаш ужасна нужда да го отхвърлиш.
Трудно е да си в положението на човек, който е под постоянна заплаха от всички страни. Ставаш параноичен и накрая започваш да вярваш, че ако от някоя чешма водата не тече както трябва, то тя го прави нарочно.
Повече информация
Романът е спечелил Наградата за литература на Европейския съюз (2019).
Четирима мигранти, поискали убежище в Италия, висят между надеждата, че ще бъдат приети, и страха да бъдат отхвърлени.
Един уикенд те решават да се качат на влак, който ще ги откара от Перуджа до Адриатическо море. Докато единият въздиша по момичето, което харесва, а другият е обсебен от местна певица, добре сложените млади африканци привличат женските погледи и са вкарани в изкушение. Но ги сполетяват глоби, тревоги къде ще пренощуват, финал на футболно първенство, свади, разправии с карабинери… Това са два дни, в които четиримата приятели вървят в индианска нишка по пътищата на провинциална Италия.
Увлекателно и сладкодумно авторът разказва за случващото се с мигрантите, след като преплуват морето, за трудния им път на интеграция, за жаждата им да живеят нормално… Книгата има онова особено поетично въздействие, което се постига само тогава, когато литературата говори за истинските неща в живота.
Джовани Додзини е роден в Перуджа (1978), където живее и до днес. Работи като журналист и преводач. Автор е на четири книги. Музиката е негова страст и той често се определя като „неуспяла рок звезда“.
Повече информация
2058 г. Обществото се е сринало след гражданска война и националистическо движение, наречено Светлината, е завзело властта. Политическите дисиденти са избягали на север. Всички граници са затворени и контакт с външния свят не съществува. Никой вече не мисли за по-светло бъдеще. Вместо това Светлината е дала на своите граждани Рая: виртуална реалност. Старият свят продължава да живее там, по-жив и красив, отколкото някога е бил. Раят е пристрастяващ, но може да бъде достъпен само от хора с достатъчно пари и положение. Хората почти не излизат от апартаментите си, не говорят помежду си, не се раждат бебета.
Аксели работи в университета и се опитва да открие причината за апатията в хората. Когато му е даден пълен достъп до Рая, той скоро е на път да бъде погълнат от виртуалната реалност – докато не среща жена на име Ина. Двамата така са привлечени един от друг, че решават да се срещнат и в реалността. Това променя всичко.
Спечелил няколко престижни награди, романът стряска с пророчествата си, сбъдващи се пред очите ни: изменението на климата, увеличаващото се неравенство, нарастващата сила на технологиите и подема на националистическите движения.
Повече информация
Ироничен и забавен, изпълнен с подозрителност, но и с проницателност поглед към съвременността. Локациите, историите и героите са универсални и могат да бъдат разпознати във всяка точка на света.
Трудно можеш да се ориентираш сред бетонните мегаполиси, губейки се в лабиринта от тъмни улици и алеи. В този свят е стаена заплахата от неизвестното, диво, първично зло, което се крие в тъмното. Но то е скрито и в душите на хората – чака да покаже другата си страна и да нарани близки и любими.
Главният герой е млад мъж, който не устоява на притегателната сила на другата страна. Преминавайки там, той не може да не предизвика неизбежността на съдбата.
Трийсетгодишната Артемида е в кризисен момент от живота си и решава да сложи край на партньорските и приятелските си връзки, които за нея са по-скоро товар, отколкото удоволствие и хармония. Майка ѝ е емигрирала от Македония в САЩ непосредствено след раждането ѝ.
Когато Артемида съвсем случайно открива куп писма и една стара снимка на биологичния си баща, тя си дава сметка, че в Ню Йорк не може да намери отговорите на въпросите, които я терзаят. Затова тя заминава за Струга, за да открие корените си.
Разочарованията обаче са по-големи от сантименталните ѝ очаквания. Баба ѝ е инвалидизирана от инсулт старица, а баща ѝ – преуспяващ бизнесмен с ново семейство, но без деца.
Предстои ѝ изненада, която ще я разтърси и ще я накара да преосмисли живота си.
Вяра, надежда, любов ... и бяс!
Една майка, алкохолизиран баща и четиригодишно момиче. Когато Тули решава да напусне съпруга си Иля, животът на тримата се променя.
Увличаща история за развод, алкохолизъм и опити за възстановяване. Картина на едно разбито семейство. Роман за майчинството, обвързаността, отношенията и как хората са също толкова трудни за превод като литературата. Номиниран за Европейската награда за литература (2019).
Някои го познават като писател, други като фотограф, трети като лекар – отоларинголог. Владимир Плавевски е човек на много поприща, автор, който е творил за различни поколения и в различни жанрове. „Динга стоп“ е книга, в която той се връща към детството си, в онези години, когато през детските очи животът е изглеждал много по-интересен, пъстър и наситен с преживяния, които оставят отпечатък за цял живот.
Действието на разказите в книгата на Владимир Плавевски се развива в носталгичната атмосфера на автентичния квартал на Скопие Новата махала.
В нея може да прочетете спомените за едно отдавна отминало време и за едно невинно детство, изгубено в махленските разпри, жестоки игри, недоимък, невежество и суеверия.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Кой може да предположи, че едно пътуване до Италия ще преобърне изцяло живота на едно семейство?
Турил и Свере, съпружеска двойка от 40 години, събира трите си деца и техните семейства в Рим, за да отпразнуват 70-ия рожден ден на Свере. Разтърсващата новина, че Турил и Свере се развеждат, разклаща изцяло живота им.
Лив, най-голямата дъщеря, е смятана от всички за довереник на родителите си. Ала тя е сляпа за пукнатините не само в техния брак, но и в нейния собствен, защото мъжът й има връзка с негова колежка.
Елен е по-малката, но и по-проницателната. Медиен съветник на политици, подготвяща ги да бъдат стабилни по време на важни изяви, тя обаче се оказва психически нестабилна, когато се оставя да бъде обсебена от желанието си да има свое семейство и дете.
Междувременно брат им Хокон наблюдава всичко това отстрани със своя философски и скептичен поглед, уповавайки се на идеята за полигамията и безсмислието на брака. Но така е, докато не среща Анна, в която се влюбва лудо и която преобръща представите му за съжителство.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Чешката писателка Тереза Боучкова демонстрира таланта си във всеки един от 13-те сюжета, включени в книгата. Изобилстващи от любов и тъга, пропити от вяра, но и безверие, те са като карта, по която може да гадаем за доброто или лошото, което ни очаква и в нашия живот.
А и авторката сякаш върви по стъпките на Томас Ман, следвайки неговия завет, че истински добрият разказ разчита на краткост и стегнатост. Точно такива са и историите в тази книга – по страниците ѝ Емил губи всичко, включително и себе си; кошмарите на Мразек се сбъдват; Таня и Йозеф пък живеят заедно, но са прекарали помежду си стена.
Ярки и запомнящи се образи, ексцентрични по рождение или пък притиснати в ъгъла от живота – авторката прави моментна снимка на своите герои и читателят сякаш вижда душата им, а после пребродва и техния живот.
Книгата позволява да наденем чуждите обувки и да премерим чуждото нещастие… да го съпоставим със своя живот. Тринайсетте истории ни подтикват да плачем или да се смеем, но главното им достойнство е в това, че след прочит ароматът им дълго остава в нас.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Романът на кипърската писателка Констандия Сотириу е белязан от дълбоко личните преживявания на жените, изгубили толкова много заради войната в Кипър.
Превратът на гръцко-кипърските националисти от 1974 г. е последван от инвазия на турските войски, безбройни изчезнали и убити. Кръвта се просмуква в кипърската земя и вгорчава дори водата, която тече по нея.
Всичко това е представено през погледа на майките, съпругите, дъщерите, загубили най-близките си хора, но геройски продължаващи да се борят ден след ден. Жените, които са чакали, които са били предадени, които така и не са намерили справедливост.
Чрез митове, приказки и вярвания, чрез горчиви истории и ужасяващи сънища, които само жените могат да видят и да разкажат, се разкрива дълбоката болка, разочарованието, очакването, безнадеждността и все пак непоклатимата сила на женския дух.
Констандия Сотириу е родена в Никозия през 1975 г. Предишните ѝ два романа – „Айше отива на почивка“ (2015) и „Гласове от пръст“ (2017) – са номинирани за Кипърската национална литературна награда, а „Горчива земя“ (2019) влиза в краткия списък за Европейската награда за литература.
Повече информация
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Вяра, надежда, любов ... и бяс!
Една майка, алкохолизиран баща и четиригодишно момиче. Когато Тули решава да напусне съпруга си Иля, животът на тримата се променя.
Увличаща история за развод, алкохолизъм и опити за възстановяване. Картина на едно разбито семейство. Роман за майчинството, обвързаността, отношенията и как хората са също толкова трудни за превод като литературата. Номиниран за Европейската награда за литература (2019).
Ако Маркес беше роден в Белфаст, щеше да напише точно такъв роман. Със средствата на магическия реализъм Джен Карсън създава книга, която ще ви изправи на нокти и ще я помните дълго.
Това е историята на двама бащи във време на големи социални вълнения. Докато пламъци погълват сгради, улици и човешки надежди, двамата се изправят пред личните си демони.
Джонатан Мъри не забелязва нарастващата паника, защото неочаквано се е оказал самотен родител с невръстна дъщеря. Дали у малката Софи не дреме смъртоносната сила на майка ѝ, чийто глас примамва мъжете към собствената им гибел? Джонатан трябва на всяка цена да я възпре, преди Софи да отвори детската си уста и да проговори.
Сами Агню е друг белфастки баща, разкъсван от страх за детето си. Той открива, че порасналият му син Марк притежава всички убийствени черти, които самият той е притежавал като млад. Убеден е, че насилието се предава по наследство, като сърдечните заболявания или рака. Сами намира доказателства, че Марк е вдъхновителят на насилието и пожарите. Трябва ли да предаде собствения си син на полицията, преди ситуацията да е излязла извън контрол?
Романът на Джен Карсън е разтърсващ, актуален и истински. Дали въпреки отприщилите се гняв и насилие има шанс за любовта и човещината да възтържествуват? Кого ще изберат тези двама бащи да защитят?
Повече информация
Симон току-що е излязъл от затвора, където е лежал за участието си в немотивирано жестоко убийство. Той се е преместил далеч от Копенхаген, за да създаде нов и безопасен живот за малкото си семейство, въпреки че демоните от миналото го преследват.
Братовчед му Мики планира да избяга от охранявания младежки затвор, където побърква персонала и останалите затворници.
А в копенхагенския квартал Амагер Джамил се опитва да върне живота си към нормалното след престой в психиатрична болница, но не може да избяга от мисълта да отмъсти на Мики и Симон, които преди няколко години са убили най-добрия му приятел Зеки.
„Същински ангели“ е портрет на младите хора на ръба на обществото – изоставени от външния свят, изгубени в системата, оставени на собствения си гняв.
Познавате тези момчета. Най-вероятно сте ги срещали преди, но за щастие само за кратко. Те са тези, с които не искаме собствените ни деца да се мотаят. Лошите деца… Те се хранят с гнева и омразата си, привлечени са от образите на врагове, които удобно си въобразяват. Защото докато има кого да мразиш, кого да обвиняваш, можеш да почувстваш, че имаш думата в собствената си безнадеждна ситуация.
Но това е и историята на момче, което губи всичко в деня, в който губи най-добрия си приятел, както и за несправедливия срам и вина, които после носи със себе си. Това е историята на една невинна жертва, която в крайна сметка плаща най-високата цена.
Мортен Пепе
Повече информация
Чрез личния разказ за собственото си семейство големият македонски писател от албански произход Луан Старова (1941-2022) разказва в този роман историята на Балканите, регион, където интересите на големи империи се сблъскват едни с други за сметка на балканските народи.
Главен герой е бащата на автора – Ариф Старова, който години наред пази в тайна периода, когато учи в Цариград между 1919 и 1924 г., времето на окончателния разпад на Османската империя и създаването на нова Турция под ръководството на Ататюрк.
По политически причини бащата е принуден да емигрира в Цариград с помощта на чичо си Али Фетхи Окяр, близък приятел на Ататюрк по време на всички решителни битки за създаването на нова Турция, негов първи премиер, президент на парламента и посланик на нова Турция във Франция и Великобритания. Бащата не се отзовава на поканата на Али Фетхи и Ататюрк да се присъедини към новите ешелони на турската власт. Той внезапно се завръща в Албания, където първо работи като съдия, след това като адвокат в Поградец, като после бяга в Струга, Македония, със семейството си през 1943 г., спасявайки се от фашизма.
Повече информация
Роман за любовта и приятелството, за вярата и надеждата. Срещаме римски войници и шайки разбойници, пророци и ученици, лечители и проститутки – всички те са разпънати между добрите и злите сили. Красивото и ужасяващото, дребното и великото вървят ръка за ръка.
Офицерът Катон се съмнява дали постъпва правилно, като следва заповедите на цар Ирод да избият всички новородени момчета. Шайка крадци преоткриват себе си и отдавна забравени човешки ценности. Бащата на Яков се страхува, че синът му е белязан от зло, защото заеква. Анна дири възлюбения си Андрей, но намира спътника на Исус. Блудници, търсещи любов и уважение, губят и намират пътя към дома. А Петър не може да спи от страх какво ги очаква.
Всички тези истории се преплитат неразривно и героите се намират един друг, като на всяка крачка дебнат изненади.
„Божии чеда“ разказва за живота на хора, играещи маргинална роля в Новия завет. Всички те сега имат възможност да говорят. С език, лишен от осъждане или морализиране, Свен пресъздава един познат мотив по изненадващ начин.
„Божии чеда“ се превръща в бестселър в Норвегия, където печели литературната награда „П. У. Енквист“ и получава възторжени отзиви. Свен по изключително фин начин издига конфликта между светлината и тъмнината, съсредоточавайки се върху разнообразните битки, пред които са изправени тези индивиди.
Повече информация
Писателка участва в телевизионно предаване по повод издаването на първата си книга. Тя не подозира, че образът й от екрана ще разстрои един градинар в малкото градче Ножан льо Ротру. Излежал присъдата си за престъпление, извършено преди 30 години, той води спокоен живот. Но сега отново ще трябва да се изправи пред собствените си избори и грешки. Защото писателката е дъщеря на жената, която той е убил, и след пет дни тя ще дойде в местната книжарница, за да популяризира книгата си.
В напрегната и болезнена атмосфера, докато той чака да се изправи срещу това, от което се страхува, но от което не може да избяга, започва обратното броене за този самотен човек...
История, в която всеки герой търси емоционално възстановяване след поемане на отговорност за действията си. Роман за трудното достигане до прошката – не само към другите, но и към себе си.
Повече информация
Книгата включва четири новели, всяка от тях разделена на четири по-кратки истории за една и съща жена, която разказва под формата на интимен дневник за различни времена и събития, но винаги в неизбежна игра на конфронтация с мъжете.
През дълбоко интимния женски поглед тези новели интерпретират различните видове любов и същността на човешкия живот, силата на паметта, сложната връзка на държавата с религията в периода на диктатурата, неразбираемия житейски хаос на постдиктатурата, търсенето на идентичност във време на глобализация.
Независимо къде се намира героинята, историите разказват за съвпаденията, които разрушават стените на комуникацията, за границите, които преминаваме всеки ден не само като личности, но и като общество, за Запада и Изтока, за женската интимност и психология.
Повече информация
Роман за психически неуравновесена млада актриса с хранителни разстройства, написан в нестандартния стил на Бьорн Расмусен. Дали сме украса? Дали сме парфюмираното коледно сърце, дали имаме глас? Изискват от мен да бъда човек, не знам как се прави. Главната героиня е млада актриса, приета в психиатрично отделение, където медицинска сестра й предлага да напише дневник, в който да разкаже историята си. И тя го прави. Разказва семейната си история: когато е на четири, баща й умира от рак, а майка й се обесва и момичето остава само с по-малкия си брат аутист. Започва да гладува и развива тежко хранително разстройство. Романът се фокусира върху методите на лечение, психичния дисбаланс в героинята и не съвсем естествените отношения с брат й.
Аура Кристи е поетеса, прозаик и есеист. Родена е в Кишинев (Република Молдова) през 1967 година. Завършила е Факултета по журналистика на Държавния университет. През 1993 г. получава румънско гражданство и се установява в Румъния. Нейни стихове са преведени и публикувани в Германия, Франция, Белгия, Италия, Швеция, Русия, Съединените американски щати, България, Албания. Тя е главен редактор на списание „Контемпоранул“. Аура Кристи е получавала награди за своите стихове и романи от Румънското министерство на културата, Румънската академия, Съюза на писателите на Румъния, различни литературни списания и други.
Драматичен роман за млада жена, хваната в див и жесток кръг, изтъкан от празнота и самота, дълбоко страдание и желание за изкупление. Отчуждена от семейството си и болезнено усещаща своята различност от другите, младата и изключително красива Диана Белински често изпитва границите на позволеното и се бунтува срещу посредствеността, която я заобикаля. Връзката Ѝ с много по-възрастния и женен полицай Виорел Мунтяну, която е непрестанна тема за шушукания и одумвания, е само едно от многото проявления на постоянната съпротива на младата жена срещу тесногръдието и конвенционалността. Мунтяну застава начело на разследването на изчезването (по-късно смъртен случай) на младата и талантлива художничка Влада Вилавич. Този на пръв поглед ясен случай ще бъде катализатор за едно впускане в мрачната бездна на човешкото същество, в неописуемите измерения на болката и страданието, за да се направи опит да се даде отговор на вечния въпрос: колко може да понесе един човек, преди да се прекърши?
Дълбоко психологически и философски роман, следващ традицията на най-големите майстори на съвременния роман: Фьодор Михайлович Достоевски и Марсел Пруст.
Роман за сложните взаимоотношения в едно семейство, за тайните, разгадани или не, за многото неизвестни обстоятелства, превърнали в енигма цял един човешки живот. Разказвачът е попаднал в омагьосан кръг от отдавна минали моменти, преплитащи се в паметта му, събития и случки от детството си, които се опитва да си спомни и разтълкува, спъван от мълчанието на майка си.
Животът му се превръща в низ от спомени и преживявания, които го връщат години назад, с цел да разгадае онова, което деветгодишното тогава дете не е успяло да разбере и разтълкува, макар да е било свидетел на множество разговори, кавги и разкрития от живота на майка си.
Баща му е човек, който остава без приятели и тръгва по път, който го отвежда до затвора. Майка му – жена, която винаги таи болката в себе си, самотна и затворена, срамежлива, нежелаеща да бъде обект на състрадание, харесвана от хората заради нейното спокойствие и вярност към приятелите.
Потънал в тайни и недоизказани неща остава периодът, когато майка му го оставя на грижите на леля му и чичо му, а тя заминава за Париж. Ще останат ли тези осем месеца, прекарани там, забулени във вечна тайна? Ще имат ли край кошмарите, които го преследват? Късно ли е вече да разбере всичко?
Млада жена се е омъжила твърде рано и е хваната в капана на домашно и психологическо насилие. Сега тя твърдо е решила да избяга от господството, контрола и безмилостните изтезания на съпруга си. Среща друг мъж, който е готов да ѝ даде цялата си любов и разбиране.
Възможно ли е да победи в този мъжки свят на постоянни заплахи, опустошение и изтезания? Възможно ли е да си създаде един нов, свободен живот?
Този много интимен и дълбок роман представя болезнена и изключително съвременна интерпретация на темата за брака и семейството в ХХI век.
Не е случаен фактът, че книгата превръща Фросина Пармаковска в едно от големите имена на съвременната македонска литература и ѝ донася най-престижната награда – „Роман на годината“.
В този роман, отличен с престижната награда „Стале Попов“ за най-добра прозаична книга през 2020 г., големият македонски писател Владимир Плавевски (1948-2023) разказва за уличния бияч от своето детство със звучния прякор Дери Катила.
Място на действие е кварталът Нова махала в Скопие преди и по време на разрушителното земетресение от 1963 г., когато целият град е сринат до основи.
Ангел Тонтевски, или Дери Катила – реален персонаж от детството на Плавевски – е известен уличен побойник от Нова махала и съсед на младия разказвач Владо. Хората в махалата са бедни, но задружни в неволите си.
Прякора си Дери получава в кланицата, в която работи, защото дере най-бързо животните. А на улицата той е страшилище за всички. Никой не може да му се опре в сбиванията. Вражеските банди от другите махали изтръпват само щом чуят името му. Заради проблемите, които създава с буйния си характер, той попада в затвора. Посъветван е да укроти нрава си, като започне да тренира бокс. Тренирайки упорито и всеотдайно, Дери се превръща в боксова легенда на скопския клуб „Вардар“ и в гордост за жителите на Нова махала, а приятелството му с малкия Владо прераства в истинско братство.
Сладкодумният разказ на Владимир Плавевски превръща спомена за онова вече далечно време със запомнящи се герои в литература с отлично качество. Неслучайно романът е оценен от критиката и с една от най-престижните македонски литературни награди.
Повече информация
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Изненадващо симпатични и привлекателни лъжци, мошеници и пристрастени към секса представители на двата пола се подвизават в книгата на ирландската писателка Розмари Дженкинсън, номинирана за Европейската награда за литература. Нейните истории са иронични и нежни, понякога мрачни, но с хапливо, кипящо остроумие. На фона на разединеното общество на Северна Ирландия героите й се борят за своята лична и сексуална независимост, проявяват находчивост и се опитват да преметнат системата. Раними или силни, те се препъват и падат, но стават и продължават напред, по-жизнени отпреди.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Психологическата драма на една майка след развода й е в центъра на романа „Бъди мил с животните“ на Моника Исакстюен (изд. „Персей“, превод Руслана Бекярова).
Книгата е спечелила най-престижната награда за литература в Норвегия – „Браги“.
Семейство с малко дете се разпада. Карен няма да успее да се справи с живота си след това. Макар че прави всичко както трябва – разделя се със съпруга си като приятели, подписват документите, споделят попечителството, всяко едно нещо е така, както се предполага да направи една модерна жена – всичко вътре в нея обаче се бунтува. Не, детето е нейно, 3-годишната й дъщеричка е нейна. Тя е нейната майка. Пък и в самата Карен няма нищо модерно...
И все пак възникват въпросите: До каква степен ролята й на майка е свързана със семейството? Дали дъщеря й все още е нейна, когато е с баща си? Ако една седмица Карен е майка, каква ли е в следващата?
„Бъди мил с животните“ е поетичен, забързан и в същото време изненадващ роман за това да се намираш в разпадащ се брак, поделяйки си онзи, на когото държиш най-много… през седмица.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Романът е истинско събитие в македонската и европейската литература. По нестандартен начин той разказва силна история, която се помни дълго.
1633 г. В Хърватия започва гонение на вещици – на кладата са изгаряни жени, обвинени, че са сключили сексуален договор с дявола. Ученият теолог падре Бенджамин пристига от Рим в Загреб, за да вземе участие в процесите на Инквизицията. Млада македонка е обвинена от импотентния си мъж, с когото е в уреден брак, че е вещица и му е направила магия за сексуално безсилие. Вместо да бъде неин палач, падре Бенджамин става неин спасител. Между двамата се разгаря пламенна любов – като огъня на кладата, на която изгарят еретиците... Ще изгорят ли и двамата? Или ще се преродят в наши дни като писателя, който пише романа, и една вярна читателка, която се отъждествява с героинята в книгата?
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
В романа Софи Дол разказва за личната си трагедия като майка: в навечерието на Коледа, след четири дни ужасна треска, 16-годишната ѝ дъщеря Камий умира.
Завладяна от болката си, Софи Дол пише, за да запази завинаги спомена за тези последни дни с дъщеря си, за да живее още няколко часа в компанията на мъртвото си дете, за да спре приливната вълна от мрачни и опасни мисли. Тя иска да съхрани образа на дъщеря си – нейния „честен, прям, сияен“ поглед, моментите на интимно съучастие, скандалите, безгрижния ѝ смях. След Камий остават празнотата, организирането на погребението, утешаването на приятелите ѝ тийнейджъри, близките.
Романът не е просто изповед на една скърбяща майка или издигане на мавзолей за починалата, а разказ за съпротивата пред непоносимото, където думите върху белия лист са своеобразен опит за оцеляване.
Повече информация
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Животът е изпълнен с велики и скрити страсти, за които си струва да живееш, но и можеш да умреш – за това разказва в книгата си големият македонски писател Венко Андоновски, носител на международната Толстоева награда „Ясна поляна“, на „Балканика“, „Роман на годината“ и много други престижни награди.
Героите му преживяват моменти на лудост, неясни и неприемливи за затворената среда на малкия град.
Венко Андоновски е майстор на черната комедия. Той осмива двуличието, безчовечието, хиперболизира жаждата за пари, политическа позиция и власт. Парите и положението не могат да купят спокойствие и любов. А когато човек сочи ближния си с един пръст, той сочи себе си с останалите пръсти.
Тези истории носят цялата авторова мъдрост на писателя, четат се на един дъх, а удоволствието от четенето се помни дълго.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Романът феномен, издаден в 38 страни и станал най-големият литературен успех на Норвегия през ХХI век. Това е „История на пчелите“ от Мая Люнде.
Епичен роман за смъртта на пчелите, събиращ миналото, настоящето и ужасяващото бъдеще в история, заплетена като пчелна пита и разказваща за силната връзка между деца и родители, както и за нашата връзка с природата. Алармира за неотложна глобална катастрофа, която застрашава всички нас.
Англия, 1852 г. Уилям е депресиран биолог, който се заема със задачата да построи изцяло нов тип кошер, благодарение на който той и децата му ще се сдобият с чест и слава.
САЩ, 2007 г. Джордж е пчелар, който води трудна битка с опазването на кошерите си и се надява синът му да продължи делото му и да спаси фермата, застрашена от глобалната криза с изчезването на пчелите.
Китай, 2098 г. Тао е бедна и се занимава с ръчно опрашване на овощни дървета, вършейки работата на пчелите, които вече отдавна са изчезнали. Животът й е труден и тя не желае това да е бъдещето на нейния син. Един ден той е отведен от властите и Тао предприема опасно пътуване до Пекин, за да разбере какво се е случило със сина й, но се натъква на нещо още по-голямо…
Трима главни герои, готови на всичко за децата си, както пчелите, които събират прашец, за да хранят потомството си. Но дали хората могат да виждат толкова напред в бъдещето, или се стремят единствено да дадат най-доброто на децата си, а усилията им се оказват пагубни за климата и околната среда…
Докато пчелите са в опасност, и ние сме в опасност.
Историята на пчелите е нашата история.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Трима мъже се срещат с любовта – всеки от тях по уникален начин.
Романът поставя под въпрос някои от ключовите аспекти на съвременната любов: връзката между присъствие и отсъствие, обсебеността от привидното и видимото, идеята за другия като истина и като фикция.
Как Марко, който може да се превръща в предмети, ще се отнесе с момичето, в което е влюбен? Как обича Андрей, обсебеният от наблюдаването и фантазирането? Какво ще направи Филип, който, щом се доближи до жената, към която е привлечен, става невидим?
Три нетипични приказки за възрастни, свързани с динамично разказана реалистична история, в която като в музикална композиция идеите варират, допълват се, противоречат си или вървят паралелно една на друга.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Международен бестселър № 1, едновременно напрегнат трилър, психологически роман и семейна сага със силно въздействие.
Когато професорът по имунология Кристиан Сторм е намерен обесен в кабинета си и полицията иска да претупа случая, асистентката му Марие Сков и полицейският инспектор в оставка Сьорен Мархауг не вярват, че той се е самоубил. Те се заемат да открият истината, въпреки че и двамата трябва да преборят собствените си демони, Марие – тайни, свързани с миналото ѝ, а Мархауг – ревността към приятелката си Ана. Покойният учен е разкрил шокираща истина, свързана с програмите за ваксинация в развиващия се свят. Ваксините спасяват милиони животи, но дали някои от тях не убиват заради страничните си ефекти? Дали зад всичко не се крие конспирация, простираща се от висшите етажи на фармацевтичната индустрия до националните правителства и Световната здравна организация? Докато преследват виновниците, които са решени на всяка цена да защитят тайните си, Мархауг и Марие ще разберат винаги ли е добре човек да знае какво наистина се е случило в миналото му и има ли граници човешката алчност…
Сисел-Йо Гейсен е биолог по образование и превъзходен писател, който отлично преплита два увлекателни сюжета с плеяда реалистични герои, за да създаде роман от най-висока класа за читателите на Ю Несбьо и Джон льо Каре. – Booklist
Романът въвлича читателя в жестокия конкурентен свят на медицинските изследвания с високи залози. – Publishers Weekly
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
На Балканите търсенето на истината винаги води до смърт или полудяване.
Лазар е собственик на издателство на ръба на финансова катастрофа. Неочаквано го посещава мистериозна млада жена, която му дава древна книга на латински, в полетата на която е стихотворение, написано от Константин Миладинов през XIX век.
В същото време в Сплит, Хърватия, изчезва Марко Ковачки, много успешен млад писател.
Лазар се заема да разкрие истината. Мисията, в която той рискува всичко, ще го изправи пред пъзел от история, митология, психология и социални отношения. Лазар вярва, че ако разшифрова тайните послания, които открива, ще се добере до ръкописа на изчезналия писател и той ще го спаси от фалит.
Търсенето води Лазар през многопластовата история на Балканите и се превръща в борба за нещо по-важно от първоначалните цели, които е имал.
Движейки се между границите на мистерията и литературния трилър, Жарко Куюнджиски създава интригуващ и умело изграден роман.
Романът е отличен като най-продаван на Панаира на книгата в Скопие 2020 г., а Асоциацията на македонските издатели определя Жарко Куюнджиски като автор на годината – 2020.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Чувствен роман, който ни отвежда в света на ароматите и изкуството да се създават парфюми.
Пътуване до Прованс, загадка за разрешаване и неочаквана любов.
Ингрид е на двайсет и пет години и е разочарована от работата си в Тронхайм. Едно неочаквано откритие в родния ѝ дом я подтиква да замине за Грас в Прованс, люлката на парфюмерията, и да научи повече за починалия си баща, който често е пътувал за там. Всичко води към мистериозната Соня Ришар и нейната лаборатория за парфюми.
Ингрид успява да започне работа в лабораторията, но не разкрива на Соня коя е всъщност. Ароматите я притеглят да се учи все повече. В същото време парфюмерийната индустрия е изправена пред нови предизвикателства. Между Ингрид и властната Соня възниква противоборство, но младата жена е решена да разбули тайните на миналото.
„ Една година в Прованс “ се среща с „Яж, моли се, обичай“.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Роман, спечелил Европейската награда за литература.
В мрачна и студена декемврийска нощ в тъмен ъгъл на Пристанището, в един неназован град, трима мъже изгарят жив бездомник. Той се е казвал Себастиан и е имал репутацията на ненадминат разказвач на истории. Павлос, най-младият от тримата извършители, съкрушен от бруталността на престъплението, започва да търси информация за жертвата с надеждата да успокои чувството си за вина. В своето объркване той вярва, че като извади наяве историята на мъртвеца, ще възкреси истинския човек, който е бил. Младежът започва да се скита из улиците и сред многобройните скитници, просяци, проститутки, престъпници и нелегални емигранти открива приятелите на Себастиан: Тео, Маркони, Лъки и Янис. Моли ги да му разкажат своята история и историята на мъртвия си приятел и без да осъзнава, попада в капана на един странен и неразгадаем свят. Макар в началото историите да изглеждат съставени от прости факти, постепенно разказите стават все по-сложни и заплетени.
Какви са причините и мотивите им да дават различни и често противоречиви свидетелства? Къде свършва митът и къде започва истината? Кой е Себастиан в крайна сметка?
Едно спускане в ада на най-маргинализираните групи на обществото, един лабиринт, който може би крие смисъла на живота.
„Нов ден“ е история за живота и смъртта, за престъплението и наказанието, за солидарността и другарството, но и алегория за физиката и метафизиката на разказа.
Повече информация
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Историята на две млади жени и тяхното сложно приятелство, разказана от един от най-ярките гласове в балканските литератури
Сара се чувства комфортно с живота си в Дъблин, докато не получава неочаквано телефонно обаждане от най-добрата си приятелка от детството, с която са прекъснали връзка преди 12 години. Лейла я моли да пътуват заедно с кола от Босна до Виена, където да намерят Армин, отдавна изчезналия ѝ брат, в който Сара е била влюбена. Армин е смятан за мъртъв от всички останали, само двете не са преставали да вярват, че е все още жив.
И Сара се качва на самолета, който ще я отведе право в нейното минало – в свят, който е изоставила, език, който е погребала, и болезнени спомени, които изплуват неканени на повърхността.
Магнетичната сила на Лейла не е намаляла въпреки годините мълчание, наложено от младежко недоразумение. И Сара открива, че се връща у дома, водена от любопитство и вина.
Подобно на „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте, „Хвани заека“ разкрива тайните на женското приятелство и всички начини, по които двама души могат да се наранят, обичат, разочароват и разбират погрешно.
Лана Басташич притежава наистина автентичен разказвачески глас. Нейният разказ е едновременно зрял и енергичен. Тя поставя много висок литературен стандарт с този свой първи роман. – Дубравка Угрешич
Повече информация
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
По задание на Вътрешната македоно-одринска революционна организация комитата Лазар отива в Америка, за да събира средства за Организацията. Налага му се да работи като бодигард на богати американци, става каубой и има контакти с местни индианци. Сам става въплъщение на „американската мечта“, забогатява и отваря бар в Милуоки, редовно изпраща парични дарения в Македония. Но трябва да се справя и с бандите, които го изнудват, и с корумпираните власти, които имат договорка с бандитските босове. Среща се и мис Стоун, която преди години е била отвлечена от македонски комити, сред които и самият Лазар.
„Комита в Америка” е написан в най-добрите традиции на историческия роман, разказва за реални събития и личности от борбата за освобождение на Македония от турско робство. Авторът умело владее вниманието на читателя с увлекателен и динамичен сюжет, базирайки го върху реални исторически събития.
Владимир Плавевски (1948-2023) е един от най-значимите съвременни македонски писатели, а също и сценарист, фотограф и драматург. Носител е на най-големите литературни награди. На времето на борбите за освобождение на Македония са посветени романите му „Салджията от Вардар“ и „Комита“, където младият селски ратай Лазар се превръща в смел борец и участник в аферата „Мис Стоун“.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Мрачен трилър за престъпността във всичките ѝ нюанси и най-жестоките ужаси, на които е способен човек.
Професионален крадец прониква в сейф в дома на богаташ, за да открие, че ценностите вътре всъщност са колекция буркани, пълни с ужасяващо съдържание. Той е заловен от колекционера и трябва да намери начин да се спаси от него.
Млада жена, възстановяваща се от връзка с насилник, решава да покани мъж, когото току-що е срещнала, в апартамента си. Неочаквано той я напада и тя го убива при самозащита. Проучвайки нападателя си, тя открива, че я е дебнел от известно време, и намира при него неща, които я стъписват. Обажда се анонимно на полицията, преструвайки се, че нападателят й е все още жив.
Докато крадецът започва да сътрудничи на полицията, за да им помогне да открият избягалия колекционер, младата жена се превръща в отмъстителка, решена да вземе правосъдието в свои ръце…
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Виктор Николов е 33-годишен инспектор от Отдела за тежки престъпления в Скопие. През отпуската си той отива във Виена, за да посети по-малкия си брат Даниел, неуспял писател, който едва оцелява, работейки като барман в елитен нощен клуб.
Когато решава да отиде на бар още първата вечер, Виктор среща австрийката Карен Фишер, а привличането им е мигновено.
Но красивата нощ се превръща в кошмарна сутрин. Приятелката на Даниел, работеща за едно от най-богатите австрийски семейства, е намерена мъртва, а той няма алиби. Неотдавнашните спорове между двамата излизат на повърхността и ситуацията се заплита в неочаквана посока.
Можеш ли да се довериш на собствения си брат, който твърди, че е невинен? И как да поставиш граница между личния живот и работата, когато основният разследващ, преследващ брат ти за убийство, е жената, до която си се събудил?
Непредвидим роман, който ще ви държи в напрежение до последната страница.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Животът в провинциален хърватски град от 80-те години на миналия век до наши дни. Героите прескачат от история в история, едни и същи събития се разказват от различни гледни точки. Но разказвачът е един и същ, само че на различна възраст – дете, след това е завършил гимназия, после е студент преди и по време на войната, писател и антиквар.
За детето се сливат в едно смъртта на Супермен, Тито и чичо Здраво, разпоредителя на киното. Въпреки че Супермен е непобедим, разказвачът никога няма да разбере дали се е спасил, защото филмът е прекъснат в 15:05 ч. на 4 май 1980 г. заради смъртта на Тито. След което по нещастна случайност умира и чичо Здраво, магьосникът, който пуска филмите. С тяхната смърт момчето се раздяля с невинността на детството. Умира и система от ценности, а светът става неразбираем за повечето от героите в книгата. След братоубийствената война те стават съвсем различни хора.
Колко е хубаво да си дете, което вярва в супергероите. Но когато пораснеш, осъзнаваш, че те не съществуват. Остава вярата във възможността за различен и по-добър живот в свят, изпълнен с негодници и злодеи. Има обаче и такива, които се опитват просто да останат добри хора.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Перото на Маркос Хиралт Торенте рисува пъстри човешки светове, потиснати от сивотата на ежедневието. Разказва ни за тази любов, която черпи енергия от болката. Любовта, която е по-силна, когато отсъства, и по-ярка, когато загасва. Тази, която подлежи на много въпроси и в същото време сякаш не иска да чуе отговорите им. Дотолкова преплетени съдби, че вече до крайност зависят една от друга. Отношения, лишени от щастие, и нещастни, ако бъдат лишени. Тъга, която се усеща с всяка частица от тялото, но която не може да предизвика сълзи. Девет разказа, докосващи най-съкровеното, най-личното и най-интимното.
Маркос Хиралт Торенте е един от най-значимите съвременни испански писатели, спечелил много награди, сред които Националната награда за литература на Испания (2011), както и италианската награда „Стрега“ (2014, когато негов подгласник става българският писател Георги Господинов).
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Истории за значими мигове в живота на няколко души, за самота и големи надежди. За краденето на разни неща – и измъкването на тайни от хората с хитрост, без някой някога да разбере.
Унизителна среща с миналото в пощата, бягство през прозореца, сблъскване с грозната истина, ровене за новогодишна вечеря в контейнера за боклук или опит да се продаде застраховка на болен и умиращ. Това са не просто случки, а мигове, в които човешката природа се оголва до болка.
Читателят ще разпознае себе си или някой близък в героите – обикновени хора, които се борят с безсмислието, самотата и абсурда на живота.
„Кражби“ не е просто събирателен образ на загубеното – било то материално или нематериално, а портрет на това, което остава скрито в човека, на малките престъпления срещу другите и срещу себе си. Неподражаемата способност на автора да разказва истории с хаплива ирония и безмилостна точност кара читателя да се смее, докато му се свива сърцето.
Сборник с разкази, който краде тайните на другите, само за да се погрижи с любов за тях. - Politiken
Томас Корсгор (р. 1995 г.) печели много награди и читатели с автобиографичната си трилогия за Туе, който живее с голямото си семейство във ферма в Ютландия. Автор е и на три детски книги и сборника с къси разкази „Кражби“. Негова запазена марка е да пише с лекота за трудните неща в живота.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Малко момче скача в канала, за да спаси топчето си за пинг-понг. Неуспешна художничка стои на покрива и преживява отново почти фатален инцидент от детството си. Млад мъж ляга на железопътната линия, за да разбере дали все още иска да живее.
В този дебют Герда Блес рисува с уверена ръка свят, в който хората стигат до крайности, за да подчинят действителността на волята си. Герои, които никога не се отказват, се изправят срещу живота в неговата най-сурова форма. Силата на тези истории е в дълбочината на техните детайли – моменти, които улавят трепета на непосилното, и думи, които проникват директно в сърцето.
„Не мислехме за умиране“ не е просто разказ за крайности, а за тихите революции, които се случват вътре в душата. Изреченията са толкова зашеметяващи, че всяка страница задържа вниманието като картина, която ти се иска да гледаш отново и отново. Това е свят, в който нищо не е предвидимо, но всичко е живо, трептящо, истинско. Свят, в който читателят не просто наблюдава, а се потапя, усещайки напрежението и красотата на всяко решение, на всяко дихание.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? Италианската писателка Дези Икарди отговаря на този въпрос, като предлага не само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател. Торино, 1957 г. Главната героиня Аделина е дошла да учи в града и живее при леля си Амалия, студена, свидлива и ограничена жена, която обаче крие тайни от миналото си. В училище Аделина има проблеми с четенето и паметта, докато не открива, че притежава необикновена дарба: да чете с обонянието си книги на всякакви езици, като изживява емоциите и впечатленията на предишните читатели. Но този неин изключителен талант скоро се превръща в заплаха. Хитрият и алчен нотариус Верняно, баща на нейната най-добра приятелка Луизела, обаче ще се опита да използва момичето, за да декодира мистериозен древен ръкопис, написан на неизвестен език и наречен „Ръкописът Войнич“ по името на своя откривател. Верняно започва да ухажва леля й Амалия, прави й подаръци, за да я подмами да разреши на племенницата си Аделина едно пътуване до Ню Йорк. Там живее собственичката на ръкописа, която го държи в специален банков сейф. Тъй като опитът на Верняно момичето да разчете ръкописа от фототипно издание, се проваля, той съставя план то да получи достъп до оригинала. Но това може да постави в риск живота на Аделина… Написан увлекателно и вълнуващо, включващ и елементи на мистерия, романът е прекрасно четиво в традицията на голямата италианска и европейска литература.
Гора е на 27 години и току-що се е разделила със своя любим. Тя обвинява сестра си Ведра за всички свои проблеми, най-вече за това, че остава без любов. За нея Ведра е олицетворение на всичко, което тя самата не е - изпълнена с жизненост, енергия и желание за нови приключения. Такова приключение е пътуването им до пустинята Уади Рам.
Ще успее ли Гора да разплете чувствата си, които сякаш с вериги са я оковали, и да запълни празнотата вътре в себе си, за да уреди отношенията си с любимия Давид, да приеме сестра си такава, каквато е и да намери истинското си „аз“?
Номиниран едновременно за литературните награди на Европейския съюз и Северния съвет, романът разкрива стъпка по стъпка крехките нишки между детето и възрастния.
Главният герой е съпруг и баща, загрижен за семейството си. Но една случайна среща отключва в съзнанието му потиснати спомени отпреди 26 години, когато е бил 11-годишно момче. Какво се е случило тогава? Защо не е искал да ходи на училище, а се е преструвал на болен? Дали травмата от детството е нещо, от което израстваш, или тя може да расте с теб и да превземе живота ти? Сега спокойното семейно ежедневие на героя заплашва да му се изплъзне, а между него и най-близките му се появява внезапна бездна.
Авторът описва чувствителността и невинността на едно момче с нежност и състрадание, с приглушен език, който добре изразява скритата болка, която нюансира житейския опит на главния герой. Романът притежава сила, която само наистина добрата литература може да ни даде.